Алая наблюдаваше сцената от своето тайно кътче, едновременно привличана и отблъсквана. Беше ранен предиобед — часът, когато ароматът на кафето с подправка започваше да се носи из площада, тръгвайки от продавачите, разположени под притулените сводове. Скоро й предстоеше да излезе, за да поздрави Фарад’н, да представи официалните подаръци и да наблюдава първата му среща с Ганима.
Всичко се развиваше по план. Гани щеше да го убие и в настъпилата разтърсваща бъркотия само една личност щеше да се окаже подготвена да събере разбитите късове. Куклите танцуват, когато някой дърпа конците им. Стилгар бе убил Агарвес точно според нейните очаквания, Агарвес бе отвел похитителите в джедида, без да го знае, тъй като в подарените му от нея нови ботуши имаше скрит предавател на радиосигнал. Сега Стилгар и Ирулан очакваха съдбата си в занданите на Замъка. Може би щяха да умрат, но възможно беше да си послужат с тях и по друг начин. Изчакването нямаше да навреди.
Забеляза, че градските свободни наблюдаваха танцьорките под нея с напрегнат, неотклонно прикован поглед. Изначалната полова равнопоставеност бе дошла от пустинята и се бе настанила твърдо в градовете, но социалните различия между мъжа и жената вече намираха осезаем израз. И това вървеше по план — разделяй и отслабвай. Алая долавяше леката промяна в начина, по който двамина от свободните фиксираха другопланетните жени и техния екзотичен танц.
Нека гледат. Остави ги да пълнят съзнанието си с гафла.
Жалузите на прозореца й бяха вдигнати и тя усети рязкото засилване на топлината, което в този сезон започваше около изгрев и достигаше своя пик в средата на следобеда. Температурата на каменната повърхност на площада бе доста по-висока. На танцьорките със сигурност не им беше много приятно, но те продължаваха да се гънат и въртят, да размятат ръце и коси, очевидно обладани от безумието на своето посвещение. Бяха отдали танца си на Алая — Божествената утроба. Една съветничка й го бе пошепнала, подсмихвайки се на техните странни нрави. Съветничката бе пояснила, че жените са от планетата Икс, където бяха струпани останките от отдавна забранената наука и технология.
Алая откликна с пренебрежение. Онези долу изглеждаха не по-малко невежи, суеверни и изостанали от пустинните обитателки сред свободните… Точно както бе докладвала подсмиващата се помощничка, опитала се да се натегне пред началството, съобщавайки за посвещението на танца. Но нито тя, нито самите танцьорки знаеха, че думата „икс“ е просто число от забравен език.
С лека усмивка Алая помисли: Нека танцуват. При танца се изразходва енергия, която би могла да се използва за по-опасни и разрушителни цели. А и музиката беше приятна — тих оплакващ мотив на фона на глух тимпанен тътен от барабани, изработени от кратуни.
Внезапно звуците се изгубиха в силното жужене на множество гласове откъм отдалечения край на площада. Танцьорките пропуснаха такт и след кратко объркване отново уловиха стъпката, но вече бяха изгубили чувствената си всеотдайност; тяхното внимание също бе отклонено към отсрещната порта на площада, където тълпата се разливаше по каменната настилка подобно на вода, изпусната след вдигане на ставилото на някой канат.
Алая втренчено гледаше прииждащата вълна.
Вече долавяше отделни думи, една от които се повтаряше най-често:
— Проповедникът! Проповедникът!
Тогава го забеляза, възседнал сякаш челото на вълната, с ръка, поставена на рамото на младия му водач.
Танцуващите поклоннички се отказаха от своите пируети и се оттеглиха по терасовидните стъпала под скривалището й. Към тях се присъедини и публиката; Алая долови страхопочитанието, завладяло всички присъстващи, А чувството, обзело самата нея, твърде много напомняше страх.
Как се осмелява!
Почти се бе решила да повика стражата, но хрумналата й допълнителна мисъл я спря. Тълпата беше вече изпълнила площада. Тя можеше да стане опасна, ако бъдеше осуетено очевидното й желание да чуе слепия ясновидец.
Алая стисна юмруци.
Проповедникът! Защо го правеше Пол? За половината от населението той беше „смахнатият пустинник“, недосегаем като светец. Други шепнеха по пазари и площади, че това сигурно е Муад’Диб. Инак защо махдинатът ще го остави да разпространява подобна ерес, сякаш яхнал някой бяс?
Алая виждаше в тълпата бежанци — отломки от изоставени сийчове, целите в дрипи. Явно мястото долу бе опасно.
— Госпожо?
Гласът дойде иззад гърба й. Тя се обърна и видя Зиа, застанала в сводестия вход към външната стая. Близо до нея стояха въоръжени гвардейци.
— Да, Зиа?