— Действа ли планът ти? — пошепна Ганима.
— Достатъчно добре — отвърна Лито.
След като се съвзе от преживения шок, Алая изкрещя на групата пазачи вляво:
— Хванете ги!
Лито се наведе, хвана падналата врата с една ръка и я плъзна през залата към стражниците. Двама от пазачите бяха приковани към стената. Останалите отстъпиха ужасени. Вратата тежеше почти половин тон, а това дете самичко я бе запокитило срещу тях.
Алая, зърнала в коридора част от натръшканата стража осъзна, че Лито се бе справил с всички пазачи, преди да изкърти яката порта.
Джесика, която също бе видяла телата на изпопадалите бойци и станала свидетелка на страховитата мощ на своя внук, направи подобно заключение, но думите на Ганима докоснаха и частица от бин-джезъритския арсенал в нея, което я принуди да запази присъствие на духа. Внучката й спомена за някакъв план.
— Какъв е този план? — строго попита светата майка.
— Златната Пътека, имперският план за нашата Империя — отвърна Лито. После кимна към Фарад’н. — Братовчеде, не мисли лошо за мен. Действам и в твоя полза. Леля ми се надяваше, че е убедила Ганима да те убие. А аз бих искал да изживееш живота си поне донякъде щастливо.
Алая отново изкрещя към пазачите, свити и треперещи в коридора:
— Заповядвам ви да ги задържите!
Но никой от тях не посмя да влезе в залата.
— Почакай ме тук, сестрице — каза Лито. — Трябва да изпълня една неприятна задача.
После тръгна към Алая.
Тя отстъпи заднешком към ъгъла, приведе се и измъкна ножа си. Зелените скъпоценни камъни по дръжката му проблеснаха на светлината от прозореца.
Лито продължи напред с голи ръце, готов за всичко.
Алая нападна и нанесе удар с ножа.
Лито отскочи почти до тавана и изстреля левия си крак. Косият удар в главата на Алая я просна на пода с кървав белег на челото. Изтърва ножа, който се плъзна надалеч от нея. Запълзя след него, но Лито се изпречи на пътя й.
Тя се поколеба, призоваваща в себе си всичко, което бе научила в „Бин Джезърит“. Стана от пода и отпусна напълно тялото си, подготвяйки се за следваща атака.
Лито отново пристъпи към нея.
Алая направи лъжливо движение вляво, докато вдигаше рязко нагоре дясното си рамо и нанесе с десния си крак удар, достатъчно силен, за да изтърбуши неприятеля, ако стигне до него.
Лито парира с ръка, светкавично сграбчи ходилото на крака й, вдигна я нагоре и я завъртя над главата си. Увеличи скоростта на въртене до краен предел така, че в залата се понесе отчетлив съсък от плющяща горна дреха.
Всички се бяха отдръпнали встрани, вцепенени от ужас. Алая изпищя и продължи да пищи, докато тялото й бързо описваше кръг след кръг. Внезапно млъкна.
Лито бавно намали скоростта на въртене и я положи на пода. Тя остана да лежи като вързоп, все още дишайки. Момчето се наведе над нея.
— Можех да те размажа в някоя от стените — каза той. — Сигурно щеше да е най-доброто, но така или иначе сме в разгара на битката. Все още имаш шанс.
Погледът на Алая лудешки скачаше вляво и вдясно.
— Аз победих вътрешните гласове в мен — каза Лито. — Погледни и Ганима. Тя също може…
Сестра му го прекъсна:
— Алая, веднага ще ти покажа…
— Не!
Думичката сякаш сама се изтръгна от нейните устни. Гърдите й бързо се заиздигаха, а от гърлото й потече струя от гласове. Звучаха несвързано — едни ругаеха, други умоляваха:
— Видя ли?! Защо не ни послуша?
И отново:
— Защо го направи? Какво става?
Разнесе се друг:
— Спри ги! Накарай ги да млъкнат!
Джесика закри очите си с длани и усети как ръцете на Фарад’н я подкрепят.
Алая продължаваше да беснее с несвързани викове. От устата й изригваха отвратителни ругатни и проклятия:
— Ще те убия! Ще изпия кръвта ти!
Звуци от много различни езици, смесени и объркани, се заизливаха в стаята.
Пазачите, свити и струпани в коридора, вдигаха пръсти със знака на червея, след което притискаха юмруци до ушите си. Тя бе обладана! Обсебена!
Лито се изправи и поклати глава. После пристъпи към прозореца и с три бързи удара разби и изхвърли от рамката смятаното за нечупливо стъкло, подсилено с кристални нишки.
По лицето на Алая заигра лукаво изражение. След миг Джесика различи някаква пародия на гласа си, произнасящ бин-джезъритската повеля през разкривени устни:
— Всички вие! Стойте по местата си!
Светата майка свали ръце от очите си. Бяха мокри от сълзи.
Алая се претърколи на колене и се изправи.
— Не знаете ли коя съм аз?
Гласът й звучеше както някога мелодично и весело, макар Алая от младостта си вече да не съществуваше: