— Защо ме гледате така?
После се обърна с умоляващи очи към Джесика:
— Майко, накарай ги да спрат.
Джесика успя само да направи отрицаващ знак с глава, обзета от неописуем ужас. Всички някогашни забрани и предупреждения на „Бин Джезърит“ се оказваха напълно верни. Тя се вторачи в Лито и Гани, застанали един до друг близо до Алая. Какво ли означаваха предупрежденията за двамата нещастни близнаци?
— Бабо — поде Лито с нотка на молба в гласа си, — ще трябва ли да приложим изпитанието за обсебване?
— Кой си ти, че ще говориш за изпитание? — запита Алая с кисел и раздразнителен мъжки глас, издаваш чувствен и самовластен човек, затънал дълбоко в задоволяване на собствените си удоволствия и капризи.
Лито и Ганима го разпознаха. Старият барон Харконен. Ганима чу същият глас да отеква в главата й, но вътрешната вратичка прихлопна и тя почувства майка си, бдяща на своето място.
Джесика продължаваше да мълчи.
— В такъв случай аз вземам решение — каза Лито. — А изборът е твой, Алая. Изпитанието за обсебване или… — той посочи с глава към открития прозорец.
— Кой ти дава правото да предлагаш избор? — пак запита леля му с все същия глас на стария барон.
— Демоне! — изкрещя Ганима. — Остави я сама да избере!
— Майко — захленчи Алая с глас на малко момиче. — Майко, какво правят? Как искаш да постъпя? Помогни ми.
— Сама си помогни — отсече Лито.
За миг той видя срината леля си в собствените й очи — свирепа безизходица, която също го обзе за миг и изчезна. Тялото и се раздвижи колебливо и несигурно, сякаш някой я подбутваше. Подвоуми се, залитна и се отклони от вече поетия курс, но пак се върна към него, неотклонно доближавайки открития прозорец. Гласът на стария барон отново забесува от устните й:
— Спри! Казвам ти да спреш! Заповядвам ти! Спри! Опитай това!
Алая сграбчи главата си с две ръце и със залитане застана до отвора. Бедрата й опряха плоския перваз. А гласът не спираше да беснее:
— Не го прави! Спри и ще ти помогна. Измислил съм как. Послушай ме. Казвам ти да спреш! Чакай, недей!
Алая свали ръце от главата си и сграбчи разбитата каса на прозореца. С едно-единствено движение отскочи леко над подпрозоречната плоскост и изчезна. Дори не извика, докато падаше.
Всички в залата чуха рева на тълпата и тъпия удар, когато тялото се стовари върху стъпалата, очакващи го далече долу.
Лито погледна към Джесика и рече:
— Казахме ти да имаш милост към нея.
Светата майка се обърна и зарови лицето си в униформата на Фарад’н.
„Предположението, че една цяла система може да бъде принудена да функционира по-добре по пътя на насилието върху елементите на нейното съзнание говори за опасно невежество. Точно такъв нерядко е бил ограниченият подход на онези, които сами наричат себе си учени и технолози.“
— Братовчеде, нощем той тича — каза Ганима. — Бяга. Виждал ли си го?
— Не — отговори Фарад’н.
Заедно с Ганима той чакаше пред малката зала за аудиенции в Храма, където Лито ги бе извикал. Тйеканик стоеше встрани, почувствал се неловко в присъствието на лейди Джесика, която изглеждаше затворена в себе си, сякаш умът й се намираше на съвсем друго място. Едва час бе минал след утринното хранене, ала вече много неща бяха приведени в движение — призивни известия до Сдружението и послания до ПОСИТ и Ландсрада.
Атреидите все още бяха трудно разбираеми за Фарад’н. Наистина лейди Джесика го бе предупредила, но въпреки това действителността твърде силно го озадачаваше. Все още се говореше за годеж, макар голяма част от политическите причини за подобно събитие да изглеждаха вече ненужни. Почти нямаше място за съмнение, че Лито ще седне на трона. Разбира се, необикновената му жива кожа трябваше да бъде свалена, макар и не веднага…
— Бяга, за да се умори — продължи Ганима. — Той е въплътеният Крализец. Никой вятър не се е носил като него. Неясното му очертание се мярка по дюните. Виждала съм го. Бяга и не спира. А когато най-сетне достигне до изтощение, връща се и ляга на скута ми. И ми казва: „Помоли майка ни в тебе да ми намери място, където да умра.“
Фарад’н внимателно я гледаше. През седмицата след метежа на площада Храмът възприе странен ритъм на живот със загадъчни пристигания и заминавания. Тйеканик, чиито способности като военачалник бяха веднага потърсени, разказваше за яростни сражения отвъд Защитната стена.
— Нищо не разбирам — каза Фарад’н. — Как така да му намери място, за да умре?
— Помоли ме да те подготвя — отговори Ганима.