В някои отношения съвсем различните реалности, знанията за които тези деца донасят в нашия свят, може да ни се сторят плашещи, но това е, защото нямат нищо общо с досегашния ни опит. Смея да твърдя, че «нормалното» е просто възприятие, а възприятията са част от ежедневната илюзия. За да се отдалечим от илюзията, възприятията ни трябва да се променят. Нямам намерение да създавам нови етикети; целта ми по-скоро е да обясня едно съвсем реално явление. Вместо да лепим етикети на всичко, е по-добре да приемем различията и необятните дарби, които Децата на новото време донасят в нашия свят под формата на знание, мъдрост и изцеление — и дори онова, което си спомнят далеч отвъд ежедневната ни действителност.
Този труд представлява съкратено изложение на едно непрестанно изследване. Аз съм едновременно писателка и човек с медицинска интуиция и международна лечителска практика. Пътувам много, за да изнасям лекции, участвам в семинари и провеждам частни лечебни сеанси. В практиката си съм се натъквала на не едно дете, което е поразително надарено и което е не само непризнато, но и смятано за инвалид от родители, учители и обгрижващ персонал, които не са успели да оценят важността на неговите различия. Поради това много от тези деца са болни или с недопустимо поведение. Други са толкова интелектуално, духовно и емоционално напреднали, че страдат от дълбоко чувство на непринадлежност. Тяхната нагласа е чужда за повечето хора и поради това остават нечути, пренебрегвани и неоценени.
Виждала съм и съм провеждала изцелителни сеанси с някои от най-удивителните деца. Те всеки път са ме отвеждали до нови, невероятни висини на реалност. Говорили са ми по теми, които доскоро звучаха като плод на научната фантастика. Всъщност общуването ми с тези деца ме отведе далеч отвъд границите на въображението ми. А мога да ви гарантирам, че то не е толкова развинтено, че да съчиня историите, които ще ви разкажа по-нататък. Неведнъж е повтаряно, че очакванията създават реалността. Склонни сме да гледаме на Децата на новото време през стари призми, които вече не са валидни. Намерението ми е да се преборя с тази склонност, като хвърля светлина върху Децата на новото време, така че хората да започнат не само да ги забелязват, но и да ги възпитават по подходящ начин, насърчават и почитат.
За пръв път разбрах за съществуването на Кристални деца през 1999 г., когато се роди моята внучка. Тя дойде на този свят с извисено съзнание и веднага след раждането започна спокойно да наблюдава онова, което я заобикаляше. По-късно, докато лежеше в скута ми, нейното съзнание направи опит да се надигне и излезе от тялото й, докато тя се бореше с ограниченията на новото си физическо същество. Виждах я как си налага да стане. Съсредоточеността в сините й очички бе много силна, но тя все пак си оставаше в мъничкото телце. Тогава още не подозирах, че тя вероятно бе свикнала да проектира съзнанието си, където искаше, и сега се опитваше да отнесе тялото със себе си. Това бе само началото. Знаех, че внучката ми не е сама в своята одареност, а има и други като нея. Осъзнаването на това ме отведе отвъд любопитството, в неизследваните територии на реалността.
Всяко дете и всяка ситуация са различни. Информацията в настоящата книга се основава на личен опит, събиран от изцелителни сеанси, лични събеседвания и уебсайтове, както и от професионалисти, които не само разпознават тези деца, но и ежедневно работят с тях. Не са много книгите за реалността, която ще разгледаме на тези страници. При случай споменавам за тях. Има и някои страхотни уебсайтове, които дават информация за Децата на новото време — дала съм ги в края на книгата, за да можете да се поровите по-дълбоко в темата. Въпросните списъци не са препоръки, а просто други източници на полезна и прясна информация за тези деца.
Голямото ми желание е тази книга да донесе повече разбиране и да помага на родители, учители, обгрижващ персонал, възпитатели и дори в медицината. И все пак съм я написала най-вече за Децата на новото време, които не получават онова, от което се нуждаят. Много от тях страдат излишно само защото никой не знае какви са нуждите им. Някои семейства просто се боят от талантите, които показват децата им. Този страх предизвиква цял нов набор от проблеми с израстването и съзряването на децата. Когато има такова усещане за различност, винаги е добре човек да знае, че не е сам.