Когато се върна в Дейл Хаус, Роло и двамата му помощници бяха отишли да обядват в местния пъб.
— Забравиха да заключат плевнята — посрещна я Уил. — Хайде да надзърнем.
Оказа се, че няма много за гледане. Сега, когато „Морска вещица“ беше преместена, сградата сякаш бе загубила предназначението си: изглеждаше сумрачна, пълна със сенчести ъгли, празна до пустота, в навеса горе нямаше сено, стълбата, която някога бе осигурявала достъп до балите, сега стърчеше с изпочупени стъпала. Край стената бяха натрупани чисто нови бели талпи, заедно с нови дъски за черчеветата на долния етаж, които тепърва щяха да бъдат изработени. Навсякъде бяха разхвърляни сечива, подът беше застлан със стърготини. През дупка на покрива се процеждаше самотен сноп слънчеви лъчи, в който се виждаха танцуващи в бавни кръгове прашинки. А на стената точно срещу тях беше закачена висока картина или плоча, покрита със защитна обвивка.
С мисълта за еднорога, който Алисън бе затворила в картина, Ферн повдигна покривалото и надзърна крадешком под него. Видяното я накара да дръпне рязко плата, забравила за всяка предпазливост. Сводът бе по-висок, отколкото си го спомняше, може би достигаше до около три метра в най-горната си част, ръждясалата желязна халка изглеждаше лъсната, а над рамката висяха цветя, не гъбични организми — отвратителни, противни цветя във формата на осеяни с петна пръсти, кървавочервени устни и очи, забодени на стебла. По нескопосано обработените дъски пропълзя бронзово гущерче. Но като цяло нямаше съмнение, че е същата врата.
— Това са Дверите — прошепна Уил.
— А-ха…
— Рагинбоун ни каза, че невинаги изглеждат еднакво.
— Но трябва да ги чувстваш по еднакъв начин. Предназначението им е да бъдат Двери. Понеже такова е желанието на Алисън. Но нещата невинаги са такива, каквито ги искаме. От другата страна на тази врата има още нещо, нещо…
— Това е просто картина, дечковци — чу се зад тях гласът на Роло. — Наричат го trompe l’oeil. На френски означава зрителна измама. Трябва да я държим покрита, та да не се скапе от прахоляка и стърготините.
— Знаем какво е trompe l’oeil — отвърна Ферн, окопитила се след първоначалния шок. — Не разбирам обаче защо Алисън я е сложила тук? На тухлената стена изглежда съвсем не на място — нали все пак е външна врата. Поне да беше избрала обикновена вътрешна.
— И аз това й рекох — рече Роло, явно докачен на професионална тема. — Поръчай си прозорец, викам. Или част от градина със симетрични лехи — нещо такова. Ха! Ама тя като си втълпи нещо… Обясних й, че така изобщо не се връзва, ама кой ме слуша. Нашата Алисън е голяма вироглавка. Вярно, иначе е доста изискана — за вещица, имам предвид. — Хвърли кос поглед на Ферн, сякаш търсеше потвърждение на думите си, но тя не реагира. — Тъй бледа и смътна, тъй фино изваяна… Твърда като порцелан и мека като пластилин! Уви, природната й креативност е осакатена от също тъй вродена липса на поглед върху нещата. Клетата лигла, да беше поръчала на Микеланджело да й изрисува шибания под.
— Ти ли го нарисува? — попита Уил, сочейки trompe l’oeil.
— Ами да. По нейна поръчка. Лично мен тръпки ме побиват.
— Много си бил бърз — подметна Ферн.
— Ами, поръча я още преди няколко месеца — изстреля Роло на невъзможния си кокни18.
Ферн не каза нищо повече, но потъна в размисъл.
Същия следобед госпожа Уиклоу получи обаждане от Алисън, която я уведоми, че се налага да остане още малко в Лондон и ще пристигне в Йоркшир до събота. Хавиер е намислил нещо, рече си Ферн. Алисън може и да не знае, че той е амбулант. Вероятно му е по-лесно да я манипулира, ако я остави да вярва, че единствената й връзка с най-стария дух е посредством идола. Сега я държи в Лондон, понеже иска аз да намеря ключа…
Лятната вечер дойде късно, ленивият залез постепенно отстъпи място на зеленикаво сияние, което увисна на хоризонта и остана там до късно през нощта. Ферн остави Уил в кухнята и се качи рано в стаята си с чаша мляко и чиния от курабийките на госпожа Уиклоу. Обяснението й беше, че имала да учи.
Както обикновено, Уил възропта срещу липсата на телевизор, усили си касетофона и се отдаде на книгите на Джон Бюкан, които бе намерил в библиотеката на Нед Капъл.
Вече в стаята си, Ферн остави млякото и курабийките на пода, недалеч от прозореца, скочи в леглото и изгаси лампата. Бледите остатъци от деня изпълниха стаята със сребрист сумрак, омекотиха границите между отделните предмети, смесиха светлината и сенките, така че вече нямаше контрастни силуети и наоколо се възцари потайна призрачна атмосфера. Завесите бяха дръпнати и чашата и чинията стояха сякаш в очакване насред нахлуващата през прозореца привечерна светлина.