— Смъртта слага край на проклятието — обясни Наблюдателя и се усмихна така, че лицето му изведнъж се набразди от множество бръчици. — Какво, забравихте ли? Мисля, че спокойно можем да приемем, че Алимонд е мъртва. Щях да се обадя и по-рано, но ми се сторихте доста заети, а и приятелката ми току-що се върна. Е, няма ли да ни предложите по чай? А после можете да ни разкажете всичко.
Разговаряха до късно през нощта. Лугари, след като излочи две купички вода и дояде задушеното, от което те бяха хапнали едва-едва, се бе настанила на обичайното си място и слушаше, наострила уши, като едва държеше очите си отворени. Уил прояви съобразителност и наля голяма чаша бренди на Рагинбоун, Ферн небрежно сипа малко и на себе си.
— Държала си се много храбро — отбеляза Рагинбоун, щом чу разказа й за събитията в плевнята. — Всяка намеса в заклинание, било то и най-маловажното, е опасна. Може да има неочаквани последици. А при подобно мащабно нещо…
— Не можах да вляза — продължи Ферн. — Въздухът беше станал плътен като стена. Не бих го нарекла храброст — по-скоро се чувствах безполезна.
— Смелостта ти е в това, че изобщо ти е хрумнало да опиташ — окуражи я Рагинбоун. — Може би си оцеляла именно поради тази причина. Магията понякога може да ни се струва нехайна, като електричеството или вятъра. Но тя е свързана със сили, които идват от епохите преди отмерването на Времето; докосва се до непознатите и непознаваеми сили, които следят съдбата на всички светове. Фактът, че си преживяла всичко това, подсказва, че тук става въпрос за някакъв модел — малка, ала съществена нишка в по-голямата мрежа, от която всички ние сме част.
— И Хавиер спомена нещо за модел — сети се Ферн.
— В някои отношения ние не се различаваме чак толкова — продължи Рагинбоун. — Магнита доближава хората до Древните духове не само що се отнася до способности, но по отношение на погледа ни върху космоса. Ето защо Духовете едновременно го ненавиждат и желаят. Без него извънземните сили биха им принадлежали изцяло. Те сигурно са наблюдавали потъването на Атлантида, тържествувайки, ала в същото време със страхопочитание: силите, освободени при този процес, са по-мощни от която и да е сила, с която някога биха разполагали те. Нали видя бурята от касетата на Алимонд? Според легендата вълните били по-високи от планини, а въздушните духове били запратени отвъд небесата; самата Ненхийдра19, гигантската морска змия, се събудила от нескончаемия си сън и напуснала бушуващите води, за да отиде на лов.
— Наистина ли има същества като морски змии? — прекъсна го Уил хем войнствено, хем тъжно.
— Всъщност е само една — отвърна Рагинбоун и разсеяно отпи малка глътка от брендито си. — Най-великото сред всички живи същества. Тя се появила много-много отдавна, още в зората на Времето. Древен дух, който придобил физическа форма, за да победи първите чудовища и да пирува над всички плътски твари. Земята се оказала тясна за нея и тя се приютила с гигантската си спирала в океана. По онова време континентите още ги нямало. Змията заспала чудовищен сън, като се будела само за да се храни. Колкото по-дълга е една змия, толкова по-дълъг е сънят й. Един ден тя се събудила от продължителната си дрямка и установила, че чудовищата вече ги няма и светът се е променил. Оказала се предадена от собствените си размери — сред оцелелите същества малцина можели да заситят глада й. Само огромните китове, които обаче й пеели приспивни песни, за да я замаят…
— Затова ли пеят китовете? — не се сдържа Уил.
Ферн като че ли не вярваше много на чутото.
— И така, тя ловувала все по-малко и спяла все повече — заключи Рагинбоун и повдигна вежда, — докато накрая не потънала в морските дълбини, за да не се събуди никога повече. Казват, че дългият риф по средата на Тихия океан се е образувал от най-голямата гънка на тялото й. Това, разбира се, е само легенда. Макар че повечето легенди са родени от зрънце истина и се подхранват с въображението на хората. Ние се нуждаем от своите демони. Те са символи — може би преувеличени, но при всички случаи полезни. Те ни предлагат простичко противопоставяне между Доброто и Злото. Войната, гладът и болестите далеч не са толкова директни.
19
Ненхийдра — произходът на тази дума идва от Древния език, който предхожда атлантидския и се твърди, че е първият език, говорен изобщо от човека. Името, в груб превод, означава Тъмна змия, като Тъмна е използвано в смисъл на празна, бездънна. Думата noean, която се използва в Древния език, се превръща в атлантидското nean, докато hyadr, което означава гигантска змия, преминава в гръцкото хидра. — Б.а.