Вдигна доста шум с ключа си в ключалката, затътри крака по пода и затвори вратата с трясък. Когато влезе в коридора, Изи се появи да я посрещне — от дневната, а не от спалнята, за облекчение на Кенеди.
По-ниска и мургава от Кенеди, Изи се открояваше значително повече: енергична и гъвкава топчица от сексапил, ни най-малко ненарушен от широкия й ханш. Вторачи се в Кенеди от края на коридора, излъчвайки едновременно изненада и подозрение, и отметна косата от шоколадовокафявите си очи.
— Здрасти — каза тя.
— И на теб — отвърна Кенеди.
— Ще получа ли целувка?
Добър въпрос, но Хедър не разполагаше с отговор, нито с идея как да се измъкне. Пристъпи гузно напред, целуна Изи по бузата, после мина покрай нея.
Изи я загледа как се отдалечава.
— Рано се прибра — отбеляза тя. — Какво, да не би да си започнала да ме проверяваш?
— Не — отговори Кенеди. — Защо? Трябва ли да го правя?
— Не.
— Добре тогава.
Изглежда бяха стигнали до края на този разговор. Кенеди влезе в дневната, като се отби в кухнята, за да сложи лед в чаша. Но когато отвори шкафа с напитките и се видя в огледалото на гърба му, загуби ентусиазма си. Вече бе изпила едно. Ако се вцепенеше в единайсет сутринта, щеше лесно да се разплаче.
Изи я последва в стаята.
— Какво е станало? — попита тя. — Не трябва ли да си в „Шитхаус Бригадун“2 тази сутрин?
— „Сандхърст Балантайн“.
— Да де. При тях.
— Бях — завъртя се към нея Кенеди с бутилка в ръка.
— Предаде ли им доклада си?
— Опитах се.
Изи наклони глава настрани и я погледна смешно озадачена, което Кенеди би намерила за привлекателно, ако беше в друго настроение. Сега обаче само се раздразни.
— Клиентът отказа да ме изслуша. Нареди ми да не предавам доклада. Предложи да ми плати премия, ако го изхвърля и дам на смотания му малък отдел добра характеристика.
— Не разбирам — каза Изи.
Кенеди напъха бутилката уиски обратно в шкафа, после я извади отново и си наля.
— Правдоподобно за опровержение — промърмори тя, докато действаше. — Докладът твърди, че във фирмата има поне един или вероятно двама души, които търгуват с акции на клиенти благодарение на поверителна информация. Ако Кенууд знае за това, трябва да направи нещо по въпроса. А тъй като единият от двамата мошеници, сигурният, а не заподозреният, е началникът му, той реши, че предпочита да не знае.
— Защо тогава въобще те е назначил? — учуди се Изи. — Това е тъпо.
Кенеди кимна и отпи от силното уиски. Намръщи се погнусено. Вкусът на Изи относно алкохола беше кошмарен. Но все пак допи чашата.
— Угодничеството е част от работата му. Трябваше да си даде вид, че върши нещо, но се надяваше да се върна с празни ръце. Но когато не го направих…
Тя замълча.
— И ти взе ли я? — попита Изи.
— Кое да взема?
— Премията.
Кенеди въздъхна и остави празната си чаша на масата.
— Не, Изи, не я взех. Той се измъкна от отговорност като накисна мен. Ако взема подкупа и след година-две финансовата комисия проведе разследване, Кенууд може да каже, че аз съм укрила информацията. Тогава той ще е на чисто, а комисията ще се нахвърли върху мен.
— А, добре — кимна Изи и изражението й се промени. — И?
Кенеди й показа кокалчетата си, покрити със собствената й съсирена кръв.
Изи хвана ръката й и я целуна.
— Браво на теб, бебчо — каза тя. — Стига да не те съди. Ще те съди ли?
— Не мисля така. Когато съм насаме с някого, винаги правя запис. И го записах как ми прави непочтеното предложение. Ще изпратя доклада бездруго на него, на началника му и на президента на фирмата. За съжаление той все още ми дължи половината сума за работата. А когато си тръгнах, не се бръкна за чековата си книжка.
— Някакви други клиенти на хоризонта?
— Пълна суша, Изи. Тази работа трябваше да ми осигури препоръки за други компании в града, имащи нужда от охрана, с която не могат да се справят сами. Но си мисля, че това вече няма да се получи.
Изи изглеждаше противно развеселена от лошата новина.
— Добре — каза тя. — Значи за известно време ще бъдеш държанка. Ще живееш от неморални доходи.
2
От англ. shithouse — лайняна къща, и brigadoon — идилично място, недокоснато от времето и откъснато от реалността. — Б.ред.