Веднага се отвори незабележима врата за вътрешните помещения и оттам, стъпвайки безшумно с плъстени пантофи на патравите крака, изскочи слаботелесно старче с ослепително блеснал плешив череп и преогромни бакенбарди — личният камердинер на негово сиятелство Фрол Григориевич Ведишчев. Тази внезапна поява не учуди никого. Всички присъстващи намериха за необходимо да поздравят влезлия с кимане или поне с поклащане на главата, защото Фрол Григориевич въпреки скромното си положение се смяташе в древния град за влиятелна и дори всевластна особа.
Ведишчев бързо капна някакъв лек от стъкленичка в сребърна чашка, поднесе я на княза и пак така устремно изчезна в обратната посока, без да погледне никого.
— Мерши, Фрол, мерши, милишък — изфъфли подире му генерал-губернаторът, размърда челюсти да нагласи ченето и продължи вече ясно: — Така че Ераст Петрович да благоволи да обясни защо беше туй спешно съвещание. Вие знаете, душко, че сега всяка минутка ми е скъпа. Какво толкова има? Погрижихте ли се тази гадост с разчленяването да не стигне до гражданството? Само това липсваше току преди посещението…
Ераст Петрович стана и очите на висшите блюстители на московската законност се впериха в бледото решително лице на колежкия съветник.
— Взети са всички мерки за опазване на т-тайната, ваше сиятелство — израпортува Фандорин. — Всички, които бяха на огледа на местопрестъплението, са предупредени за отговорността и са подписали неразгласяване. Чистачът, открил тялото, поради склонността му към неумерено и невъздържано пиене временно е прибран в специалната к-килия на Жандармерийското управление.
— Хубаво — одобри губернаторът. — Защо е тогава туй съвещание? За какво настояхте да съберем началниците на следственото и полицейското ведомство? Трябваше да уточните всичко с господин Пижицин.
Ераст Петрович неволно погледна следователя — удивително добре му пасваше новоизобретеното от княза име, но в момента колежкият съветник не беше настроен никак шеговито.
— Ваше високопревъзходителство, не съм ви молил да викате господин началника на криминалната полиция. Случаят е толкова тревожен, че се налага да го отнесем към престъпленията от общодържавно значение и с него освен прокуратурата трябва да се заеме оперативният отдел на жандармерията под личния контрол на господин главния началник на полицията. А криминалната полиция изобщо не бих я включвал, там е пълно със случайни хора. Това първо. — И Фандорин направи твърде многозначителна пауза.
Статският съветник Ейхман понечи да протестира, но князът го възпря с жест.
— Значи напразно съм ви обезпокоил, драги — сърдечно му каза той. — Вървете да си насвиете там хората — джебчиите и нихилистите: на Великден да си празнуват в Хитровка и да не са мръднали оттам, за Бога. Много разчитам на вас, Пьотър Рейнгардович.
Ейхман стана, мълчаливо кимна, изкриви усмивка към Ераст Петрович и си излезе.
Колежкият съветник въздъхна с ясното съзнание, че в лицето на началника на московската криминална полиция си е осигурил враг завинаги, но случаят наистина беше ужасяващ и не можеше да се допуска ненужен риск.
— Нали ви знам — каза губернаторът и тревожно погледна доверения си помощник. — Щом има „първо“, ще последва и „второ“. Казвайте, не ме тормозете.