Доукс беше работил с детектив Ла Гуерта по време на донякъде подозрителната й смърт и оттогава чувствата му към мен прераснаха в нещо малко по-действено от проста омраза. Доукс беше убеден, че съм замесен в смъртта на Ла Гуерта. Това беше изцяло невярно и напълно несправедливо. Само бях наблюдавал — какво лошо има в това? Разбира се, бях помогнал на истинския убиец да избяга, но какво чак толкова? Що за тип ще се обърне срещу собствения си брат? Особено пък когато работата му е толкова чиста и прецизна.
Е, живей и остави и другите да живеят, винаги съм се придържал към това. Или поне доста често. Доукс можеше да си мисли каквото си иска, това не ме засягаше. Все още има твърде малко закони срещу мисленето, макар да съм сигурен, че във Вашингтон се работи усилено по въпроса. Не, каквито и подозрения да имаше към мен милият сержант, те си бяха негова работа. Но сега, когато беше решил да задейства нечистите си мисли, моят живот се объркваше тотално. Декстър Дерайлиралия се превръщаше в Декстър Побъркания.
И защо? Как беше започнала цялата тая гадна каша? Аз само бях се опитал да бъда себе си.
2.
От време на време има нощи, в които Мрачният странник напира да излезе и да си поиграе. Все едно разхождаш куче. Можеш за малко да си правиш оглушки за лая и дращенето по вратата, но после винаги трябва да го изведеш.
Малко след погребението на детектив Ла Гуерта настъпи време, когато май си струваше да се чуе шепотът от задната седалка и да се начертае план за малко приключение.
Бях си набелязал отличен обект, много приемливия продавач на недвижими имоти Макгрегър. Беше доволен веселяк, който обичаше да продава къщи на семейства с деца. Особено с малки момчета — Макгрегър беше изключително привързан към момченца на възраст между пет и седем години. Беше смъртоносно привързан към пет от тях, за които бях сигурен, и много вероятно и към още няколко. Беше хитър и предпазлив и ако не беше посещението на Мрачния скаут Декстър, може би щеше да си остане късметлия още дълго. Трудно е да се обвини полицията, поне този път. В края на краищата, когато изчезне малко дете, едва ли някой ще си каже: „Аха! Кой продаде на това семейство новата им къща?“
Но, разбира се, твърде малко хора са като Декстър. Общо взето това е хубаво, но в този случай стана добре, че се случих наблизо. Четири месеца, след като прочетох в един вестник историята за изчезнало момче, попаднах на още една. Децата бяха на една и съща възраст. Такива подробности винаги полюшват камбанка и изпращат към мозъка ми на леки-леки вълнички шепот: „Ей, съседе!“.
И така, разрових първата история и сравних. Забелязах, че и в двата случая вестникът подсилва скръбта на семействата чрез споменаване, че неотдавна са се преместили в нова къща. Чух леко кискане откъм сенките и се приближих още малко.
Беше наистина почти недоловимо. Детектив Декстър трябваше доста да се потруди, защото отначало не се забелязваше никаква връзка. Въпросните семейства живееха в отдалечени райони, което изключваше доста много възможности. Ходеха в различни черкви, различни училища, използваха различни фирми за преместването си. Но когато Мрачният странник се смее, някой обикновено прави нещо мръсничко. И накрая открих връзката: и двете къщи бяха обявени за продаване от една и съща агенция за недвижими имоти — малко учреждение в южната част на Маями, само с един агент, приветливия и благоразположен господин Ренди Макгрегър.
Поразрових още. Макгрегър беше разведен и живееше сам в малка къща от бетонни тухли край Олд Кътлър Роуд. Държеше осемметрова моторна яхта с кабина в яхтклуба Матисън Хамък, който беше сравнително близо до къщата му. Лодката би била също и изключително подходяща детска кошарка, начин да изведеш малките си приятелчета сами далече в океана, където никой нито ще те види, нито ще те чуе, просто ставаш истински Колумб на мъченията. И на всичко отгоре това предлага блестяща възможност да се отървеш от мръсните останки. Само на няколко километра от Маями Гълфстрийм предлага почти бездънна яма за отпадъци. Нищо чудно, че телата на дечицата въобще не бяха намерени.
Тази техника беше толкова хитра, че се чудех как не съм се сетил за нея, за да се избавям от собствените си отпадъци. Ама че глупак съм! Използвах малката си яхта само за риболов и разходка из залива. И изведнъж се появява Макгрегър с цял-целеничък нов начин да се насладиш на вечер сред вълните. Идеята беше много сладка и моментално издигна Макгрегър право до върха на моя списък. Наричайте ме неразумен, дори алогичен, тъй като малко ме е грижа за хората, но по някаква причина много държа на децата. И когато срещна човек, който измъчва деца, все едно някой е пъхнал двадесет долара рушвет на Мрачния шеф, за да го придвижи по-напред в списъка. С радост ще развържа кадифеното въже и ще вкарам Макгрегър право вътре, ако приемем, че той наистина прави това, което ми се струва. Разбира се, трябва да съм абсолютно сигурен. Винаги съм се старал да избягвам нарязването на невинен човек и би било позор да го направя сега, дори с продавач на недвижими имоти. Хрумна ми, че най-добрият начин да се уверя ще е да посетя въпросната яхта.