Хезиод
Дела и дни
Музи, чеда Пиерийски, прославящи всичко със песни,
хайде, за Зевс разкажете, във химн величайте баща си:
смъртните стават чрез него еднакво незнайни и знайни,
славни или пък безславни по воля на Зевс господаря.
Лесно дарява със сила и силния лесно сразява,
леко потулва блестящи, невзрачни пък прави да блеснат,
леко изправя превития, гордия дух пък пречупва
Зевс, отвисоко гърмящ и в палати над всички живеещ.
Хубаво гледай и слушай, реши справедливо самият
ти, а пък цялата истина аз ще ти кажа, о, Персе.
Няма Ерида една на света, ала две са различни1
те на земята и който е умен, едната би хулил,
другата би възхвалил — че по дух са напълно обратни:
първата злото, войната и битките вечно подклажда,
тя е жестока и мрази я всеки човек, но е длъжен,
следвайки божата воля, Ерида свирепа да тачи.
Другата — нея Нощта, в мрак обвита, роди я най-първо;
Зевс, нависоко седящ и в ефира живеещ, я прати
в земния корен, да бъде голямо добро за човека,
тъй като тя и ленивия даже към дело подбужда.
Кой ще си скръсти ръцете, когато богатият гледа
как неуморно оре и сади, как дома си урежда —
всеки стреми се назад да не е от съседа си, който
с труд се замогва: добра е за хората тази Ерида.
С ревност строителя гледа строител, грънчар пък грънчаря,
просяк на просяк завижда, а също певец на певеца.
Персе, за тези неща помисли си добре във душата,
нека злорада Ерида от труд не отвръща сърце ти,
тъй като си любопитен в съда по кавгите да зяпаш.
Малко се грижи за разни кавги и съдилища този,
който в хамбара си няма обилна годишна реколта,
зърно Деметрино, дето дарява го щедро земята.
Първо с това засити се, а после за чужди имоти
в свади и битки се хвърляй; че злото, което ми стори,
пак да повториш не можеш; но нека решим крамолата
с права присъда, а тя е от Зевс и е най-съвършена.
Бе разделено наследството вече, но повече грабна
ти и отнесе, защото ласкаеш царете, които,
алчни за дарове, искат такива присъди да дават.2 Глупчовци!
Как половината струва по-много от цяло,
как скъпоценни са хлябът и лукът3, не могат да знаят.
Скрити държат боговете благата от смъртните хора —
как лесно щеше да бъде един само ден да работиш,
после пък цяла година без работа всичко да имаш!
Бързо веслата тогаз до огнището щеше да сложиш4,
би бил ненужен трудът на волове и мулета яки.
Зевс, във сърцето си гневен, потули обаче благата,
тъй като хитрият бог Прометей го излъга; затуй пък
мъки и бедствия Зевс за човешкото племе замисли;
огъня скри; ала славният Япетов син го открадна
пак от премъдрия Зевс заради простосмъртните хора —
тайно от Зевс Гръмометец в стъблото на кухия нартекс5.
Облакосборецът Зевс във яда си му рече тогава:
„Япетов сине, хитрецо, от всички най-ловък мошеник,
огъня дето открадна и мене измами, ликуваш:
гибел обаче това е за теб и за бъдните хора.
Аз във замяна на огъня зло ще им дам, на което
те от сърце ще се радват и злото си с ласка ще срещнат.“
Рече така и разсмя се бащата на смъртни и вечни.
Славния Хефест накара възможно най-бързо да смеси
глина с вода и да вложи в тях говор и сила човешки,
прелестен лик да слепи на девойка от дивна по-дивна,
равна с богините вечни; а после накара Атина
майсторски как да бродира и как да тъче да й каже;
също така Афродита всезлатна главата й с хубост,
още със тежък копнеж да обсипе, с томящи тревоги;
кучешки мисли, крадлива природа да вложи във нея още
вестителя Хермес, убиец на Аргос6, накара.
Рече така; подчиниха се всички на Зевс властелина.
Куцият бог всеизвестен7 по Зевсова воля извая
глинена фигура в миг, на девойка свенлива подобна;
а модроока Атина препаса я, още нагизди;
после Харитите, с тях и Пейто господарка обвиха
нейната шия със златен гердан; чуднокосите Хори
с пролетни свежи цветя й изплетоха китна корона;
тялото с прелест докрай натъкми й Атина Палада.
В нейната гръд пък вестителят Хермес, убиец на Аргос,
думи лукави и още лъжи, и крадлива природа
вложи по воля на Зевс Гръмовержеца страшен; и говор
даде й Хермес чевръст; и нарече жената Пандора8,
тъй като всички, които в Олимп обитават дворците,
дар й дариха — беда за човешкия род хлебоеден.
Щом неизбежната гибелна хитрост приготвена беше,
Таткото прати при Епиметей всеизвестния Хермес —
1
Тук Хезиод излага възгледа си за ролята на спора като фактор за развитие в живота на обществото.
2
Хезиод бил първородният син и по правото, осветено от боговете, трябвало да получи по-големия дял от наследството. Но брат му Перс по нечестен начин си го присвоил, подкупвайки управниците — „дароядци“, след това пропилял дела си и имал намерение да заведе ново дело срещу Хезиод, за да получи и неговата част.
6
В оригинала — Аргифонт, прозвище на Хермес. Тълкува се по два начина: „убиец на Аргус“ (Хермес по заповед на Зевс убил стоокия Аргус, за да спаси Ио) и „бляскавосветъл“.
7
Тоест Хефест. Веднага след като го родила, ужасена от грозотата на сина си, Хера го хвърлила от Олимп. Хефест окуцял, но по-късно й отмъстил, като я приковал към трона й, без никой освен него да може да я освободи.