бързият божи вестител, да носи подаръка; никак
Епиметей не помисли, че бе Прометей му заръчал
дар да не взема от Зевс Олимпийски — назад да го върне,
тъй като някаква пакост за смъртните може да стане.
Той не разбра го обаче, преди да приеме злината.
По-преди в своя живот племената на земните хора
нито мъчителен труд, ни нещастие бяха познали,
нито пък болести зли, що донасят смъртта на човека,
тъй като бързо стареят в нещастия смъртните хора.
Да, но със своите ръце от гърнето жената отмести9
тежък капак и сред хората пусна ужасните мъки.
Само Надеждата вътре в дома нарушим си остана,
там под ръба на гърнето, че тя не можа да изхвръкне
вънка, защото преди туй капакът затисна гърнето,
както бе воля на Зевс щитодържец, сбирач на мъглите.
Бродят обаче безброй теглила посред смъртните хора —
пълна със зло е земята и пълно е също морето:
болести денем и нощем самички по собствена воля
смъртните хора спохождат и зло тихомълком им носят,
тъй като Зевс промислителят техния говор отне им.
Ето така невъзможно е плана на Зевс да избегнеш.
Стига да искаш, то аз ще ти кажа и друга легенда
вещо и хубаво — ти пък във свойто сърце обмисли я: —
как боговете и хората имат един и същ корен.
Златния век най-напред сътвориха за смъртните хора
вечно безсмъртните, дето в Олимп обитават дворците.
Стана това, на небето когато царуваше Кронос:
хора с безгрижни сърца си живееха както безсмъртни,
нито познаваха труд и нещастие, ни ги грозеше
жалката старост, а все неизменни в краката, в ръцете
черпеха в пира наслада, от всички злини надалече.
Беше смъртта им подобна на дрямка; и имаха още
всички отлични неща: хлебородната нива самичка
даваше плод изобилен и щедър; по собствена воля
мирно труда си разделяха те с добрини многобройни;
имаха много стада, на безсмъртните бяха любимци.
След като туй поколение в себе си скри го земята —
то се превърна по воля на Зевс в благи духове земни10,
стражи на смъртните хора, всесилни защитници в злото.
Именно те са на стража в съда и в делата престъпни,
вред по земята се скитат, във гъста мъгла обкръжени;
те притежават и царското право да дават богатство.
Втория век след това сътвориха далеч по-негоден,
сребърен, тези, които в Олимп обитават дворците:
той ни по външност на златния, нито по дух бе подобен.
Сто лета беше детето край своята майка грижлива
гледано — вечно във къщи, безсилно и глупаво още.
Но възмъжали веднъж и достигнали зрялата възраст,
кратко живееха те, при това поради безразсъдство —
в болки, защото не знаеха как помежду си да сдържат
свойта престъпна надменност и ни боговете блажени
тачеха, нито принасяха жертви на свети олтари
в своите жилища, както е редно за хора смирени.
Зевс разгневен ги погуби тогава, че с дар не почитат
те боговете блажени, които Олимп обитават.
Щом и това поколение в себе си скри го земята —
смъртните хора пък тях ги наричат блажени подземни
духове — по-маловажни, но все пак съпътства ги почит, —
третия век пък Кронидът направи за смъртните хора
бронзов, напълно различен от предния сребърен; той бе
твърд като ясен11 — ужасен и мощен; и само неправди,
още делата плачевни на Арес влечаха човека;
хляб не ядяха, но бяха с жестоки сърца от стомана,
страшни — невиждана сила, ръце невъздържани, яки
бяха израсли от техните плещи над крепкото тяло.
Бронзови бяха доспехите, бронзови къщите също,
с бронз обработваха всичко, а нямаше черно желязо.
Тези хора самички от свойта десница умряха,
в своя чертог плесенясал прие ги студеният Хадес.
Те са без име: макар страховити да бяха, ги грабна
черната смърт и от яркия слънчев светлик се лишиха.
Щом и това поколение в себе си скри го земята,
още и друго, четвърто, на земната твърд многохранна
Зевс Кронидът създаде — по-силно и по-справедливо:
век на герои12, които полубогове се наричат —
туй поколение бе преди нас на земята безкрайна.
Някои злата война и ужасната битка погуби:
част в седмовратата Тива, в земята на Кадъм, когато
водеха бой заради синовете на царя Едипа,
част пък — когато над морската бездна дълбока край Троя
с кораби прати ги в бой заради чуднокоса Елена.
Тъй че тогава смъртта с мрак обгърна едни от тях черен,
други с живот и със дом надалече от смъртните хора
таткото Зевс надари и накрай ги земята посели.
Скръб във сърцата си нямат, блажените острови вечно
9
Жената е Пандора. В епохата на патриархата на жената започва да се гледа пренебрежително: от източник на блага тя се превръща в причина за беди.
10
В оригинала — „демони“. Демоните са свръхестествени същества, които заемат по-долно място в йерархията в сравнение с боговете.
11
Мелийски нимфи — става въпрос за нимфите на ясена. Дръжката на копията се правела от ясен; самото копие получило постоянен епитет „ясеново“. Оттам и представата, че хората войни произлизат от ясена.
12
Героите са потомци на бог и смъртна жена или на богиня и смъртен, или пък на знатни предци.