Също девойката Правда, на Зевс дъщеря, съществува,
славна, почтена между боговете, в Олимп господари.
Щом като някой, презрял я, вреда със лъжа нанесе й,
бързо край татко си Зевс, потомък на Кронос, присяда,
хорските мисли коварни описва му тя, а пък после
плаща народът срама на царете, що с помисли лоши
само неправда раздават и с хитри я думи прикриват.
Туй да избягвате вий, дароядни царе, да са прави
думите ваши, съвсем отвикнете от криви присъди.
Всеки злотворец самичък от злото си пати най-много,
лошият умисъл най-лош за този е, който го мисли.
Всичко окото на Зевс забелязва и всичко разбира,
също и тези неща, ако иска, съзира, а също
истинска правда дали всеки град съблюдава и тачи.
Де да не бях нито аз между хората, нито синът ми
праведен, тъй като днеска ужасно е лошо да бъдеш
праведен, щом по-неправият повече право ще има.
Зевс промислител обаче не вярвам това да допусне.
Персе, за тези неща във душата добре помисли си,
правдата слушай сега, забрави за насилия вече.
Този закон въдвори между смъртните хора Кронидът:
рибите, също така зверовете, пернатите птици
нека ядат се взаимно, че нямат при себе си правда;
а пък на хората той даде правда и тя се оказва
най-благодатна — понеже поиска ли опитен някой
право да каже, дарява го Зевс далновидец с богатство,
който даде доброволно лъжливи свидетелства с клетва,
с лудост без цяр е наказан, щом правдата той ощетява,
в бъдеще нему остава незнайно, незнатно потомство;
става по-знатен родът на човек, който в клетва е честен.
Персе, глупако, доброто ти мисля и тъй ще ти кажа:
лошите качества стигат се лесно и всичките вкупом,
гладък е пътят към тях, те съвсем във съседство живеят.
С пот напоиха обаче добре боговете безсмъртни
всяка една добродетел, че дълъг е друмът към нея,
стръмен в началото, грапав, пък после, върха изкачиш ли,
лесен тогава е вече, човек трудността му не сеща.
Този е най-съвършен, който сам размишлява за всичко,
вижда кое най-добро е — и края му, и сетнините.
Също добър е и който се вслушва в разумни съвети.
Който пък нито самичък размисля, ни слуша каквото
други му казват, наистина той е негоден за нищо.
Винаги мойта поръка помни и труди се, о, Персе,
сине на знатния род, за да може Гладът да те мрази,
обич да храни обаче към тебе Деметра почтена,
чудновенчана, и твоя хамбар със блага да напълни:
тъй като Глад неотлъчно навсякъде следва лентяя.
Гняв боговете към този безделник и хората чувстват,
който по свойта природа прилича на търтей без жило,
дето яде и пилее, лентяят, труда на пчелите;
своите дела привикни да уреждаш навреме, грижливо,
тъй че с храна изобилна да бъдат хамбарите пълни.
Хората с труд се сдобиват със много стада и богатство,
ако работят, по-мили на вечно безсмъртните стават,
още на смъртните, тъй като те ненавиждат лентяи.
Няма позор във труда, само мързелът носи позора.
Ти се труди — и ще гледа безделникът скоро със завист
как богатееш; богатство от слава и чест се съпътства.
Все най-добър е трудът, какъвто и жребий да имаш,
щом неразумния взор си преместиш от чужди имоти
в своята работа с грижа за хляба си, както те моля.
Срам недобър съпровожда човека, когато е в нужда,
срам, който нявга вреди на човека, а друг път помага.
Срам е, когато си беден, спокойствие — щом пък богат си.
Зле е да грабиш имот — по-добре да е даден от бога:
който със сила добие голямо богатство или пък
с медена реч похити го, което най-често се случва,
колчем човешкият ум от печалбата цял е погълнат,
още безсрамие смогне срама да изтласка напълно —
него безсмъртните бързо затриват, зачернят дома му;
ако такъв е, той само за кратко живее е богатство.
Същото стига и който наврежда на гост и молител13,
още и който в леглото на брата си роден се вмъква
тайно с жена му в постелята, вършейки нещо нередно.
Още и който обижда сираци във свойто безумство,
който баща си немощен, на прага на лошата старост,
хули със тежки слова и отнася се лошо със него:
даже самият Кронид към такъв човек кипва във ярост,
с тежко възмездие той за делата му зли го наказва.
Ето от тези неща си възпирай сърцето безумно.
Колкото можеш, принасяй на вечно безсмъртните жертви —
с чиста душа просветлена, и тлъсти бедра им изгаряй;
друг път смилявай ги ти с възлияния, с дим благовонен,
колчем си лягаш и колчем светликът божествен изгрява —
тъй ще са те със сърце и душа милостиви към тебе,
чуждия дял за да купиш, а не да изгубиш и своя.
13
Гостите и молителите се ползвали с особен статут: законите на гостоприемството били свещени, молителят също бил неприкосновен.