за обработка дърва ти събирай грижливо. За грядел
дъб подходящ потърси в планината или във полето,
видиш ли — вкъщи носи го, защото за оран с волове
той е най-здрав, щом слугата Атинин17 го пъхне в гредата,
още с пирони скове го и тъй го скрепи за теглича.
Две да приготвиш рала потруди се във къщи; едното
цялостно, другото здраво сглобено — така по-добре е,
в случай че първото счупиш, във второто впрягаш волове.
Червей най-рядко напада тегличи от бряст или лавър;
всякакъв дъб — за греда, а за грядел зеленият става.
С бикове два деветлетни сдобий се, че те са най-силни,
в младост цъфтят и е най-подходящо със тях да работиш.
Няма в браздата борба да захванат и тъй да ти счупят
рало, та свойта несвършена работа в миг да оставят.
Мъж четирийсеттодишен след тях да върви, да ги смушква,
хляб един, едро начупен, на ден да му стига напълно,
също да бъде грижовен и прави бразди да изкарва,
не по връстниците още да зяпа, ами да си гледа
своята работа; други от него по-млади не могат
семе да хвърлят добре, та повторна сеитба да няма;
тъй като младият момък увлича се лесно с връстници.
Ти забелязвай, когато дочуе се писък на жерав18,
що отвисоко в небето разнася се всяка година:
знак е за оран това и показва, че иде отново
зима дъждовна и хапе сърцето на мъж без волове;
точно тогава храни кривороги волове в обора,
тъй като лесно се казва: „Я дай ми кола и волове“;
лесно отказва се също: „Работят сега на полето.“
Някой всезнайко твърди, че завчас ще направи каруца.
Глупчо! Не знае, че трябват стотина дъски за каруца —
тях у дома си по-рано е нужно да сложи грижовно.
Колчем яви се на хората първата сгода за оран,
още тогава се втурвай самият със робите редом
в суша, във дъжд да ореш, щом е време за оран в полето,
много във утрото бързай, та пълни да бъдат нивята.
Нива, обърната пролет, налято не ще те излъже.
Сей угарта, докато е олекнала почвата още,
тя — угарта — е защита от зло, на децата бавачка.
Ти обърни се с молба към Деметра пречиста и Хадес19
зряло и тежко да сторят светото Деметрино зърно20,
първом когато започнеш оране и хванеш в ръката
дръжката в края, а с пръта гърба на воловете стигаш,
ралото дето ти влачат в ярема. А малко след тях пък
роб със мотика доставя на птиците грижи, защото
семето скрива в земята; добрата подредба е благо,
лошият ред пък — злина най-голяма за смъртните хора.
Тъй класовете със зрелия плод към земята ще кимат,
изход щастлив ако сам Олимпиецът най-подир прати,
делвите ти ще изчистиш от паяшки мрежи и вярвам
радост да чувстваш, когато от сбраното зърно си вземаш.
Светлата пролет така ще дочакаш в доволство, към други
без да поглеждаш, а другите в нужда ще идват при тебе.
Щом пък при слънцестоене21 ореш си отличната нива,
седнал ще жънеш, в ръката си сграбчил нищожния наръч,
снопи ще връзваш прашасал и без да си много доволен,
в кошница всичко ще сипеш — малцина към теб ще погледнат.
Всякога Зевс щитодържец различно обаче решава,
тъй че за смъртните хора е трудно да схванат плана му.
Късно ореш ли, навярно би имал такава утеха:
първом когато изкука в листата на дъб кукувица22,
носейки радост на всички по земната шир необятна —
ако на третия ден след това завали непрестанно,
тъкмо вода да покрие следата от волско копито:
късната оран със ранната би се така изравнила.
Всичко това във ума си пази и недей го забравя
нито във светлата пролет, нито в дъждовното време.
В зимните дни във ковачница, в кръчма задушна не влизай,
колчем студеното време от работа спира човека:
своята къща тогава усърдният мъж би уреждал,
иначе лошият мраз в безизходност и бедност те сварва:
своите подути крака със дръгливи ръце ще разтриваш.
Който е много бездеен и храни напразни надежди,
нямайки средства, на себе си зло във сърцето си мисли.
Лоша е тази надежда, която съпътства бедняка,
който във кръчма е седнал, прехраната без да подготви.
Още в средата на лятото робите ти наставлявай:
„Няма да бъде завинаги лято, правете хамбари!“
В месец ленеон23 пази се — добитъкът мре от студа му,
всичките дни му са лоши и мраз безпощаден настава,
тъй като духа Борей, конехранната Тракия минал,
после морето широко разбунил и стигнал дотука;
тътен тогава навред лесове и земя огласява;
дъбове много с високи корони и борове снажни
17
Една от функциите на Атина Палада е била да покровителства занаятите и всяка трудова дейност на човека изобщо.
19
Деметра е богиня на плодородието. Хадес, като бог на подземното царство, владее и скритите в земните недра богатства.
20
Зърното на Деметра е всъщност житното зърно. Наречено е „свято“, понеже житният клас е бил една от светините в Елевзинските мистерии.
23
По гръцкия календар — януари—февруари. През този месец се чествали Ленеите — празници в чест на Дионис, по време на които били изпълнявани пови комедии.