рухват на земната твърд многоплодна, сразени от него
в урви планински, и целият лес неизброден простенва.
Зъзнат животните, свили опашки под своето тяло,
даже и тези, които са с вълна покрити — дори и
козина гъста да имат, пронизва ги вятърът леден.
Също и волската кожа пронизва и никак не спира,
също козите със косми въздълги; обаче овцете,
тъй като гъсти руна притежават, не може прониза
мощният вятър Борей; а старикът от него се сгърбва.
Той не пронизва обаче девойката с меката кожа,
дето остава си вътре във къщи край майка си мила:
тя Афродита всезлатна и нейните грижи не знае.
Нежната кожа измива си хубаво, с масло уханно
после намазва се тя и си ляга във вътрешна стая
в зимния ден, октоподът когато гризе си краката24
в своята къща без огън, във своето жилище жалко,
тъй като слънцето още не сочи му где да се храни;
то пребивава тогава в страната на тъмните хора,
грее пък много по-бавно и слабо за гръцкото племе.
Всички животни в гората — рогати, а също безроги,
тракат нещастни със зъби и бягат във гъстите дебри,
грижа такава в сърцата им има: стремят се и търсят
те да намерят убежище в плътни шумаци или пък
в куха скала и подобни тогаз на трикракия старец25,
който, с превита гърбина, склонил е глава към земята,
скитат се вредом и белия сняг да избягнат се мъчат.
Тялото ти защити си тогава и, както ти думам,
мека наметка, а също хитон до петите сложи си —
вито тъкани със вътък дебел, но на тънка основа, —
тъй облечи се и няма да зъзнеш с настръхнали косми,
няма изправени те да треперят по твоето тяло.
Ти се обувай с цървули от кожа на вол, убит вещо,
плътно покрити с кече да са те непременно отвътре.
Кожи от малки козички съшивай със жили говежди —
дойдат ли дните студени, ти тях на гърба си да метнеш,
те ще те пазят в поройния дъжд. На главата пък слагай
хубава плъстена шапка: ушите ти сухи да бъдат,
тъй като сутрин студено е, вятър Борей ли задуха;
облак от звездния свод във зори над земята се стеле —
той, житоносен, пои на блажените хора нивята;
след като сила почерпи от вечнотечащи потоци,
после се вдигне високо нагоре от зимна вихрушка,
привечер в дъжд се изсипва понявга, а друг път пък бягат
гъстите облаци, тъй като гони ги северен вятър.
Вкъщи със свършена работа, него преварил, върни се,
иначе тъмният облак отгоре връз теб ще се спусне,
твоето тяло след туй ще е мокро в прогизнали дрехи;
тази беда не допускай — понеже е зимният месец:
той за човек е най-тежък, най-тежък е също за скота.
Дажба на хората повече, двойно по-малко на вола
давай, че дългите нощи в това са изгодни за тебе.
Спазвай това, докогато годината свърши и дните
с нощите станат пак равни, когато отново земята —
майка на всички неща — донесе плодове най-различни.
Колчем със слънцестоенето Зевс шестдесет мразовити
дни изтъркули, тогава звездата Арктур изоставя
точно във този момент Океанските струи свещени26,
първа изгрява и блясва, когато се спусне тъмата.
Лястовица — дъщеря на Пандион27, след него в простора
вдига се с писък, когато започва се новата пролет.
По-рано почвай резитба, така за лозите добре е.
Охлюв, Плеядите мразещ, щом от пръстта по стъблата
качва се — вече е късно тогава за копан на лозе,
сърпове трябва да точиш и робите трябва да будиш;
няма на сянка да сядаш и чак до зори да почиваш
в жътвено време, когато от слънце телата загарят.
Ревностно бързай тогава и вкъщи носи плодовете,
ставай ти рано в зори, за да имащ надеждна прехрана.
В изгрев едната третина от труд да си вече привършил,
изгревът пътя наспорва, наспорва и работа също,
изгревът щом се покаже, повежда по друми мнозина,
също така и на много волове яремите слага.
Щом разцъфти ангинарът и седнал в дървото, щурецът
звънко започне да лее безспирна и сладостна песен28
изпод крилете си в дните томящи на лятната жега,
тъкмо тогаз са най-тлъсти козите и виното — пивко,
най-похотливи жените и най-маломощни мъжете,
Сириус щом изсуши коленете им, още главите,
зной пък опърли телата; но нека тогава да има
вече и сянка дълбока, и вино библинско29, и още
бяла погача, и с тях от козата последното мляко,
мръвки от пасла в леса и нераждала нивга телица,
още от първи козлета; и вино искрящо тогава,
в сянката седнал, да пия, сърцето си с гозби наситил,
свойто лице към Зефира, навяващ прохлада, обърнал,
27
Според мита атинският цар Пандион имал две дъщери — Прокна и Филомела. Прокна той дал за жена на тракийския цар Терей, който обаче се влюбил в сестра й. За да има Филомела, той я излъгал, че Прокна е мъртва, а след това й отрязал езика и я заточил. Но Филомела тайно успяла да съобщи на сестра си и Прокна замислила страшно отмъщение — убила сина си и с месото му нахранила Терей, баща му. После избягала със сестра си. Терей се втурнал да ги гони и щял да ги настигне, но тогава боговете се смилили над сестрите и превърнали Прокна в лястовица, Филомела — в славей, а Терей — в папуняк.