Пролетес време за плаване също за смъртните има:
тъкмо, когато за първи път колкото стъпка на врана
видиш, че стават листата смокинови в горните клонки —
тъкмо тогава морето достъпно за плаване става.
Значи да плаваш напролет е сгода дошла; но не мога
аз да я хваля, защото на мойто сърце не е свидна,
то е несигурно плаване; мъчно беда би избягнал;
все пак и в него се впускат невежите глупави хора,
тъй като средствата значат живот за нещастните смъртни.
Страшна е смърт сред вълните. Но аз да обмислиш те моля
всичките тези неща във сърцето си, както ти казвам.
Своя имот да не слагаш във вития кораб изцяло:
повече нека остане, по-малката част натоварвай.
Тъй като страшно сред морски вълни е с беда да се сблъскаш,
както е страшно, когато колата си ти претовариш,
ос потрошиш и така си съсипеш каруца и стока.
Не прекалявай, защото има си мярка във всичко.
В своята къща жена доведи си, когато е време:
нито когато остава ти много до трийсет години,
нито когато ги много надхвърлиш — тогава е време.
Тя да е зряла, да може от пет лета вече да ражда;
вземай девойка — да можеш на нрави добри да я учиш.
Най-подходяща е тази, която живее наблизо,
всичко оглеждай добре — да не станеш за смях на съседа.
Няма по-чудна печалба мъжът от добрата съпруга,
както от лошата нищо по-страшно не може да има:
алчна и лакома, даже и силен да бъде мъжът й,
тя го изгаря без огън и старост без време му носи.
Гледай добре да избягваш гнева на блажените вечно.
Никога своя приятел не слагай наравно със брат си;
щом си го сложил обаче, злина не докарвай му първи.
Нито лъжи ей така, без причина; но той ако почне
думи омразни да дума за теб или зло да ти прави,
двойно по толкова ти запомни да му върнеш; обаче
пак ако дойде за дружба, готов да плати за злината —
ти приеми: че презрян е мъжът, у когото се сменят
разни другари; ликът ти за мислите нека не лъже.
Нито кани многочислени гости, ни хич да не каниш,
нито приятел на лоши бъди, ни хулител на свестни.
Нивга не смей да упрекваш човек за убийствена бедност,
дето погубва сърцето — от вечно блажените тя е.
Най-превъзходно имане е сдържан език у човека,
много наслада му носи, когато работи със мярка.
Лошо говориш ли, скоро ще чуеш по-лошо самият.
Никога в общия пир с многочислени гости не бивай
мрачен: насладата там е голяма, разноските — малки.
Нивга след изгрев на Зевс не възливай искрящото вино39,
нито на други безсмъртни, ръцете си без да измиеш:
глухи към теб ще останат, с проклятия ще те заплюват.
Нивга не бива, обърнат към слънцето, прав да пикаеш:
трябва да правиш това подир залез, помни, и към изток;
нито по пътя в движение, нито встрани ще пикаеш,
ни се разголвай: че ходят в нощите блажените вечно.
Клекнал, това би направил съвестен мъж и разумен
или пък би приближил на двор ограден до стената.
Нито показвай си ти срамотиите, в семе облети,
вкъщи, наблизо до огъня — трябва това да избягваш.
Не от вещаещо зло погребение щом си се върнал,
трябва да правиш деца, а от пир на безсмъртните вечно.
Нивга вода чуднотечна на вечни реки не нагазвай,
без да отправиш молитва със взор към красивите струи,
без да измиеш ръце със водата прекрасна и чиста.
Който с ръце, неизмити от зло, през реката премине,
той боговете разсърдва и болки му пращат по-късно.
Нивга на пищния пир на безсмъртните няма да режеш
нокти от китка петпръстна с блестящото твърдо желязо.
Нивга, когато пък вино се пие, черпак над кратера
няма да слагаш — с това участ пагубна ще си докараш.
Къща когато строиш, неодялани трупи не слагай,
иначе, седнала горе, кресливата врана ще грачи.
Нито се мий, нито яж от гърне, несветено все още,
тъй като дух отмъстител в такива гърнета се крие.
Нивга дванайсетгодишни момчета не бива да сядат
връз недвижимото40 — лошо е: прави мъжа немъжствен,
нито дванадесетмесечни — същото с тях ще се случи.
Нито с вода, във която жена се е мила, е редно
мъж да се къпе, защото оттука след време ще дойде
пакост ужасна. Недей се надсмива над тайнствата, колчем
жертва запалена видиш, че бог и това ще накаже.
Никога в устие ти на реки, към морето течащи,
нито във извор пикай, а внимавай това да избягваш,
нито върши по-голямата работа — то е по-лошо.
Тъй ще постъпваш: и хорската страшна мълва ще избягваш.
Зла е, понеже мълвата, и куха, и леко се вдига,
тежко обаче се носи, отхвърля се още по-мъчно.
Нивга мълвата докрай не загива, когато мълви я
39
Следват редица религиозни предписания, за чийто смисъл можем само отчасти да се досещаме.