Не след дълго Гея ги посети. Крис не обичаше да си спомня за тази визита. Смяташе се да куражлия, но сърцето му едва не се пръсна при вида на това чудовищно същество. Тя го гледаше от височината, от която човек гледа пудел.
— Седни — нареди му тя и Крис се подчини. Сякаш седеше в подножието на Сфинкса.
— Твоята приятелка Чироко е голяма пакостница — продължи Гея. — Все още не съм изчислила всички щети, но май триста или четиристотин филма са отишли на кино. При това филми, от които имах само по едно копие. Малковероятно е да са запазени и на Земята. Какво мислиш за това?
Не бе предполагал, че ще му трябва толкова много кураж, за да й отговори.
— Мисля, че филмите не означават нищо в сравнение с човешкия живот, или…
— Човешкия, а? — забеляза Гея с подобие на усмивка.
— Не се изразих точно. Животът на хората и на Титанидите…
— А какво ще кажеш за Железарите? Те са интелигентни, едва ли ще ми възразиш. Или за китовете и делфините? А кучетата и котките, кравите, прасетата, пилетата? Нима животът наистина е толкова свещен?
Крис не намери какво да отговори.
— Будалкам те, разбира се. И все пак не намирам, че животът е особено ценен, било то интелигентен или не. Той съществува, но е глупаво да се мисли, че той има правото на това. Каква смърт му е отредена не е от особено значение, в края на краищата. Не очаквам обаче да се съгласиш с мен.
— Това е добре, защото не съм съгласен.
— Добре. Различията са това, което прави живота интересен. Лично аз смятам, че единственото вълнуващо нещо е изкуството. То живее вечно. Разбира се, остава въпросът, дали изкуството остава изкуство, ако няма очи, които да го видят, или уши, които да го чуят… Но това е един от онези въпроси, които остават без отговор, нали? Книгите, картините, музикалните творби трябва да живеят вечно. Докато животът може само да се клатушка между началото и края, храносмилайки и отделяйки. Ужасно е грозно, наистина. Харесвам филмите. И смятам, че Чироко стори голям грях като унищожи тия четиристотин филма. Ти какво мислиш?
— Аз ли? Лично аз бих унищожил който и да е шедьовър, ако това би спасило нечий живот.
Гея се намръщи.
— Вероятно позициите и на двама ни са крайни.
— Твоята е крайна.
— Ти имаш нещо като музей там, в Таксидо Джанкшън.
— Това е лукс, който никога няма да ми липсва. Не отричам, че миналото е ценно и че е тъжно да бъде унищожено безвъзвратно произведение на изкуството — дори то да е слабо. Не приветствам подобни методи, но Чироко го е сторила само за да спаси нечий живот. Така че й е простено.
Гея позамълча, после му се усмихна. Изправи се, като стресна Крис.
— Добре — заяви тя. — Сега сме наясно за нашите позиции. Ти си от едната, аз — от другата страна. Интересно е да се види какво мисли Адам.
— Какво искаш да кажеш?
Тя се изсмя.
— Чувал ли си някога за Джими Крикет?44
Тогава той още не беше чувал за него. После изгледа филма и разбра каква е неговата роля. Всъщност го гледа четири пъти. Това бе един от любимите филми на Адам.
Скоро стана ясно как ще протичат дните им.
Крис остана в Тара. Можеше да стои колкото си иска при Адам, с изключение на един рот. През този рот Адам оставаше насаме с телевизора.
Във всички стаи на Тара имаше телевизори. В някои и по три или четири. Те не можеха да се изключват и показваха едновременно една и съща програма, така че ако Адам шареше из стаите, нишката на действието не се губеше.
Засега телевизията не значеше много за Адам. Обикновено се заглеждаше в екрана не повече от минута, въпреки че ако програмата наистина го грабваше, можеше да стои и по пет, десет минути и да се смее на неща, които като че ли само той разбираше. През времето, когато бе лишен от компанията на Крис, понякога се заиграваше, а понякога почти не сваляше поглед от екрана. Но най-вече предпочиташе да си дремне.
Що се отнася до Крис, той не беше особено впечатлен. В действителност едва забелязваше телевизора, и то само като постоянен, глупав фон.
После забеляза, че е в ход нещо като образователна програма. Предаванията, които Адам най-много харесваше — измерени в „звм“ — засмивания в минута, — се прожектираха все по-често. На това Крис едва ли можеше да се противопостави. Имаше много филми на Уолт Дисни и Уорнър Брадърс, японска компютърна анимация от последните две десетилетия на ХХ век, както и някои по-стари телевизионни програми. Сегиз-тогиз се мяркаше по някой уестърн или екшън с кунг-фу, които май се нравеха на Адам, защото бяха твърде шумни.
Крис се смя от сърце на първия, скромен филмов дебют на „Туенти сенчъри фокс“. Наричаше се „Билет за Томакоук“. Гея имаше само откъс от него. Крис го загледа от немай къде, докато Адам спеше. Един тъп малък уестърн. После забеляза Гея някъде в хора.
44
Джими Крикет — щурецът от филма-приказка на Дисни „Пинокио“, който играе ролята на съвестта на Пинокио.