— Вярно.
— Ако аз бях на нейно място — обади се генерал Осем, — щях да предислоцирам самолетите си. Да пребазирам групата от Хиперион в Мнемозина, да речем, стига базата да може да се използва.
— Не може.
— Добре. Групата от Хиперион няма как да стигне до Кронос, без да падне на мерника на нашите въздушни отреди. Така че бих ги поставил в състояние на пълна бойна готовност. Бих преместил групата от Тея в базата на Метида. И бих отписал Япет и Кронос. Колко бръмчащи бомби могат да използват една и съща база?
— Не знам.
— Х-м. Добре, тогава по възможност бих предислоцирал по-отдалечените групи. Феба, Крий и Тетида — в Метида и Хиперион. Ние не знаем също и възможностите им, нали?
— Не. Подозирам, че сме на границата на обхвата на ятото от Хиперион. А и тепърва ще се приближаваме още. Смятах, че още сега ще ги насъска срещу нас и ще премести Рея на тяхно място. Но мисля, че точно в момента… нищо няма да предприеме. Досега съм била права. — Тя отново посочи към картата. — Ние трябва да отбраняваме армията, града… и базата в Мнемозина. Наредих да взривят базата в Япет, ако се опитат да я превземат.
— Защо им е?
— Защото ще са настървени. Предлагам изненадваща атака. При успех ще получим пълно превъзходство във въздуха.
Магическата фраза даде своите плодове незабавно. В крупните сражения от два века насам тези думи са били ключът към победата.
Естествено, те искаха да знаят как планира да го постигне. И тя им каза.
ДЕВЕТ
— Операцията Започва Незабавно. Операцията Започва Незабавно.
Увиснали по централните кабели от Хиперион до Мнемозина, Суприте от Диона, които се бяха насъбрали около приемниците, почнаха възбудено да бъбрят.
Демонът от съня беше казал, че радиоапаратите ще говорят, и не го ли правеха винаги? Суприте седяха очаровани докато от умните машини се сипеше магическа алабалистика. Споменаваха се екзотични мешавици като Канадец, поетични слова като Роки Пътник, дрънчене на метал като Ескадрон, Въздушни убийци и някакъв приятел на име Роджър47. Радиоапаратите станаха източник на голямо забавление за Суприте. Те започнаха да си играят на рими:
— Голям Канадец, ти ли си в позиция?
— Не, в акция.
— Мисия.
— Инквизиция.
— Свиня и дух.
— Мамя пух.
Голяма фиеста.
Демонът от съня и недействителната й приятелка бяха обяснили какво означава незабавно. То зовеше Суприте. Не мисията — на която те вече се бяха посветили, — а кодовото име и грубата шегичка. Суприте имаха доста каруцарско чувство за хумор.
Бяха се готвили за нея отдавна. Беше неприятно. Не им харесваше дъхът на керосин. Но го направиха, заради Демона.
И сега кодовата дума бе изречена по радиото. Планът трябваше да се изпълни незабавно, навсякъде по Гея. Всяко друго действие би било предателство спрямо Суприте, Габи много пъти бе подчертала това.
— О, какъв динамит това трябва да е било — забеляза един от тях.
— Букет от хризантеми — възкликна друг, малко предварително.
— Водопади от цветя.
— Измъкнете успокоителните мехлеми — притесни се някой.
— Могат да се очакват непредвидени неща — насърчи ги друг, като имаше предвид подлата атака над едно от гнездата им в Тетида.
— Меча сечи и от двете страни.
— Това е пиротехника.
— Има ли филм в камерата?
Те се спуснаха по кабела към гнездото на усойниците, увиснало под тях.
Въздушният убиец забелязваше Ангелите само периферно, до мига, в който те се доближиха на по-малко от петдесет метра. Толкова дълго се бяха мотали наоколо, че неговите възприятия просто ги игнорираха, като умен радар, който изтрива сигналите за наличието на птици.
После те се завъртяха около ескадрона, бъбреха и дрънкаха, и в действителност се приближиха толкова, че можеха да докоснат васалните му аероморфни същества. Видя един от Ангелите да поставя нещо от страната на бръмчащата бомба. Чу нещо да издрънчава в ауспуха на друга.
Той се изстреля във въздуха с писък, набра скорост и запали и четирите си двигателя. Ескадронът му го следваше…
Една експлодира. Залепената за нея пластичната мина разкъса дупка до горивната камера и бръмчащата бомба се килна на една страна, започна да се върти безкрайно надолу, оставяйки диря от пламъци и дим.
Втора въобще не успя да се измъкне от базата. Още при включването на двигателите избухна динамитната бомба, поставена в камерата за доизгаряне на горивото. От нея останаха само разхвърчали се към земята парчета.
Въздушният убиец направи вираж и започна да набира височина. Не чувстваше омраза, само непреодолимо желание да изтрепе всичките Ангели на Гея.