Пое на юг от длъгнестото езеро Ирис, през планинската област и горите, заобиколили езерото Ерис, докато не стигна до Бриарей24 — една от най-дългите реки на Гея.
На завоя на реката, над сто километра южно от Мороз, Ментовия залив и Белинзона, стигна до къща, която би накарала всяко шведско семейство да се спука от завист.
Кацнала бе на дърво като подслонилото Титантаун, само че умалено сто пъти. Въпреки това то доминираше над тази част от леса, също както катедрала се извисява над малък европейски град. Къщата бе артистично раздвижена постройка на три ката, като при градежа основно бяха използвани червена скала и облицовка от камък. Прозорците с плъзгащи се стъкла бяха нагиздени с пъстроцветни завески. Някои части от къщата, до една несходни, бяха разпръснати на различни нива по клоните. Имаше сламени кошери с катраносани покриви, натруфени белведери, някакви архитектурни глезотии, наподобяващи кръглите куполи на Кремъл. Всичко това бе свързано с широки пътеки с перила върху самите клони или с въжени висящи мостове. Дървото растеше на гола скала, заобиколено от три страни от буен поток, а от четвъртата — с дълбок вир. Малко по-нагоре бучеше десетметров водопад.
Чироко вървеше по главния мост, който леко се поклащаше под тежестта й. Беше го виждала да се люшка в полуда с дванайсет Титаниди на него.
Върху широката покрита веранда с изглед към вира се спря, за да остави ботушите, както винаги, пред входната врата. Не беше заключено. Влезе, вече сигурна — незнайно защо, — че в къщата няма никой.
В салона бе студено и мрачно. През прозореца нахлуваше грохотът на водопада, който й подейства успокоително. Чироко се отпусна. Издърпа ризата, на места полепнала по тялото. После свали панталоните и ги остави на пода — те застанаха прави като кюнци.
Каза си, че първо трябва да се изкъпе, но се строполи върху ниското легло и моментално заспа.
Седна и потърка очи. Прозя се лъвски. Долови ухание на бекон.
Дрехите бяха оставени на един стол в краката й, изпрани и грижливо сгънати. До тях се мъдреше чаша димящо кафе и чудовищна жълта орхидея, която душеше кафето. Тя вдигна поглед…
Съществото бе катерица-отшелник, двуного млекопитаещо с дълга пищна опашка, което заемаше празните черупки на гея-охлювите и ги превръщаше в подвижни къщи. Орхидеята бе част от черупката.
Съществото се шмугна в черупката си и тръшна вратата, когато Чироко се пресегна към кафето.
Тя стана и с чаша в ръка прекоси музикалната стая, където по стените на специални табла бяха окачени стотици инструменти, после стаята, пълна с клетки, където се отглеждаха различни песнопойни птици. Влезе в кухнята. Мъжът пред печката, който обръщаше цвърчащия бекон, бе малко по-висок от два метра. Нямаше дрехи, но навярно това бе единственото човешко същество на Гея, което наистина не се нуждаеше от тях. Той никога не можеше да изглежда гол.
Чироко остави празната си чаша на масата, застана зад мъжа и го прегърна. Вече не стигаше врата му, така че го целуна по широкия гръб.
— Здравей, Крис.
— Добро утро, Капитане. Закуската е почти готова. Събуди ли се вече?
— Току-що.
— Първо ще се изкъпеш или ще хапнеш?
— Първо яденето, после банята.
Той кимна и отиде до прозореца.
— Ела тук. Искам да ти покажа нещо.
Тя се приближи, като се мъчеше да бъде бдителна. Наведе се през прозореца.
— Какво? Виждам само вода.
— Правилно. — Крис я вдигна и я хвърли през прозореца. Тя изпищя и цопна шумно във водата. Когато главата й се показа сред пяната и пръските, той извика:
— Ще те чакам след пет минути.
Върна се при печката, продължавайки да се смее, и счупи десет зеленикави яйца в мазнината от бекона.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
Това, което искаме, е приказка, която да започва със земетресение и действието да се развива до кулминацията.
— Сам Голдуин25
ЕДНО
Скоро след пристигането на Чироко в къщата, седмината странници — три Титаниди и четирима човеци — прекосиха последния хълм и зърнаха завоя на река Бриарей. Видяха канарата, голямото дърво и кацналото върху клоните му гнезденце на Крис.
Групата бе изминала двестата километра от Белинзона до Бриарей за същото време, за което Чироко бе обиколила почти половината колело на Гея.
Можеха да се движат и по-бързо. Единият от човеците отказа да язди Титанида. Така че цялата група се тътреше, наместо да зареже опърничавата. Някои от останалите бяха забелязали, че тя ни най-малко не оценява жеста.
След кратка пауза, през която Титанидите изпяха хвалебствени песни за прекрасния изглед и композираха няколко нови в чест на благополучното пристигане, групата се придвижи по едва очертаната пътека към реката.
24
Бриарей (гр. — „мощният“, „страхотният“) — син на Уран (Посейдон) и Гея, морски бог със сто ръце и петдесет глави. Защитавал боговете в битката им с титаните. — Б.пр.