ДВЕ
Крис ловко обърна пържените яйца от медния тиган върху керамичната чиния. Тиганът беше огромен, както и всичките му домакински съдове. Най-често му гостуваха Титаниди, които обичаха да ядат толкова, колкото и да готвят.
Не го биваше за готвач, но това май не притесняваше Чироко. Тя омиташе вече втора порция яйца и дума не обелваше. Крис придърпа табуретка до огромната маса и се настани срещу Чироко, която тъкмо разкъсваше стръвно четиринайстото яйце. Крис, който дояждаше второто, й хвърли поглед през масата.
Изглеждаше бледа. Окльощавяла. Ребрата й се брояха, а гърдите й почти не се забелязваха.
— Как мина пътуването? — попита Крис.
Тя кимна и се пресегна за чашата кафе, за да преглътне последната хапка. Наложи се да я държи с две ръце. Чашата беше за Титаниди.
— Без проблеми — отвърна Чироко и обърса уста с опакото на ръката. После се направи на ударена и взе салфетка.
— Съжалявам — с нервен кикот рече тя.
— Твоите обноски хич не ме засягат. Къщата е и твоя.
— Да-а, но това не е повод да се държа свински. Толкова беше вкусно. Имах предвид истинската храна.
Той знаеше какво има предвид. Прекалено дълго беше яла треволяци. Но се усмихна на епитета за храната. „Беконът“ беше месо от смехурковци със свински гени по дядова линия и при объркващата система на кръстосване на Гея това би вкарало Лутер Бърбанк26 в лудницата. „Яйцата“ бяха плодове на широко разпространен в Диона храст, но имаха вкус на истински.
Колкото и да бе странно, кафето си беше кафе, хибрид, приспособен към ниската гравитация на Гея. С разпадането на търговията със Земята отглеждането на кафе във високопланинските области стана също толкова изгодно, колкото и на кокаина, традиционният износен продукт за Гея. Но пазарът бе наводнен с кокаин, а кафе трудно се намираше.
— Конг е убит — започна Чироко след още една хапка.
— Наистина ли? От кого?
— Иска ли питане?
Крис се замисли и се сети само за един вероятен кандидат.
— Ще ми разкажеш ли?
— Ако запържиш още малко бекон. — Тя му се усмихна. Той въздъхна и стана.
Щом беконът зацвърча, тя му заразправя за видяното във Феба, като междувременно омете и втората порция. Стана, изплакна чинията си, застана до Крис и нареди няколко грамадни резена хляб на скарата.
— Според мен трябва да умре, когато нарежат мозъка му. Нали? — Чироко клекна и плъзна скарата в долното отделение на печката, за да се припекат филиите.
— И аз така мисля. — Лицето на Крис се изкриви.
Чироко се изправи и развърза опашката си, тръсна я и прокара пръсти през нея. Крис забеляза, че косата й е почти побеляла. И стига до кръста. Почуди се дали някога ще я подкъси. Допреди пет години рядко я пускаше под раменете, но след като лъсна черепа заради мозъчната операция, сякаш се влюби отново в дългата коса.
— Има ли още нещо, което трябва да знам? — попита я той.
— Отново говорих с Габи.
Крис не отрони дума и продължи да обръща парчетата бекон. Чироко се защура напред-назад из стаята.
— Какво ти каза?
Тя измъкна един титанидски гребен и започна да се реши. Помълча, после въздъхна.
— Видях я два пъти. Около три хекторота преди да ида до Планината на Конг. И после в Тетида. Първия път ми каза, че Робин се връщала на Гея. Защо — не спомена. Водела и децата си.
Крис си затрая. Не след дълго щеше да проговори, но започваше да се чуди за някои неща. Да речем, определението за „разумно“, смисълът на магията, границата между живота и смъртта. Изживяваше се като разумен. И цивилизован. Не вярваше в магьосничеството. Въпреки двайсетте години, прекарани тук, където си имаше „Бог“, с когото бе разговарял, въпреки че бе обичал един „Демон“, бивша „Магьосница“, не приемаше нито една от тези думи в буквалното им значение. Гея бе някакво незначително божество, не твърде дейно. Чироко бе забележителна, ала не притежаваше магически дарби, за добро или зло.
Пред лицето на нещата, които бе видял или чул, биваше ли да се притеснява за някакво си дребно възкръсване?
Но все пак то му беше създало доста ядове. Габи издъхна в ръцете му. Никога нямаше да забрави ужасните й рани. Първия път, когато Чироко му каза, че я е видяла, Крис избухна. После стана по-предпазлив, боеше се, че старата му приятелка започва да откача. Но лудостта бе прекалено просто обяснение. Дори рационалността да бе изфирясала, прагматизмът все още имаше някакво значение, а Крис смяташе себе си за прагматик. Но беседите на Чироко бяха изключително достоверни при предсказване на бъдещето.
— Кога ще пристигне? — поинтересува се той.
— На Гея ли? Вече е тук. Всъщност вече би трябвало да е близо до Таксидо Джанкшън.
26
Лутер Бърбанк (1849–1926) — американски градинар, създал множество сортове плодове, зеленчуци и цветя. — Б.пр.