— Суперзвезда — вметна Чироко.
— Какво е това?
— Архаизъм. Някой, чиято репутация надхвърля всички разумни граници. Съвсем скоро започват и сами да й вярват.
Робин се замисли.
— Имаше нещо такова. Да. Изкачвах се нагоре в йерархията както аз си искам. Можех и по-бързо, но… не бях сигурна дали трябва.
— Чула си глас. — предположи Чироко.
— Да. Това беше моят собствен глас. Мисля, че можеха да ме провъзгласят и за самата Велика Майка. Но знаех, че не съм. Знаех, че дори не съм много добра.
— Не съди толкова строго. Ти беше дяволски добра, доколкото си спомням.
— Дяволски бърза. Дяволски силна. Дяволски подла и желязна кучка. Но къде бях аз? — Робин се потупа по гърдите. — В сърцето си знаех колко струвам. Реших да се оттегля от обществото. Има места, където можем да се изолираме като… нещо като монахини. Нали монахините правят точно това?
— И аз така съм чела.
— Възнамерявах първо да медитирам около година. После да имам дете и да му се посветя. Но неочаквано за себе си открих, че вече съм бременна.
Тя замлъкна за миг, връщайки се към миналото. Прехапа долната си устна и най-сетне се осмели да погледне Чироко.
— Това се случи година — та и повече — след завръщането ми от Гея. На Земята можех да мина между капките. Но на Ковън, където трябва изкуствено…
— Сещам се. Знам за какво говориш.
— Да-а, но нали разбираш, жените в родилните центрове знаят точно кои ще раждат. Когато започнах да дебелея… — Тя въздъхна и тръсна глава. — Ужасното бе, че друга на мое място би горяла на кладата. От половин век не бяхме изгаряли никой заради вярата му в християнството. Но сякаш възможностите бяха само две. Или да съм имала плътски връзки с християнски демон, или… беше свето тойнство — съюз на смъртна жена със Светата майка, идеален и невинен.
Робин наведе глава и закри лице.
— Наистина ли вярват в това?
— И да, и не. Има консервативна фракция, според която всички учения трябва да съответстват на буквалната истина. Но както и да е, кръгът на съдбата ми се затвори. Не казвам, че и аз нямах пръст в това. За миг наистина повярвах, че Великата Майка е била при мен. Но всеки път, когато се вглеждах в лицето на Нова, интуицията ми подсказваше, че има нещо друго.
Чироко уморено поклати глава. Колко много неща можеха да се избегнат, ако тя не беше заета, докато Робин се готвеше да отпътува.
„Престани, каза си Чироко. Ти беше заета за малко, а после пиянства почти цял килорот.“
— Да ти е хрумвало откъде се е взело бебето?
— Не. Много по-лесно ми беше да приема нещата както дойде. Не и докато по-късно не размислих трезво над всичко.
— Защо ли не ти казах, че Гея няма да те пусне без да ти погоди някоя каруцарска шега. Тя спретна същия номер и на мен, Габи и Август още с пристигането ни тук. До една забременяхме. И правихме аборт. — Почака и отново погледна Робин. — Мислила ли си… кой може да е бащата на детето?
Робин се засмя.
— Погледни я само. Не е ли ясно?
— Нова има твоите устни.
— Така е. И очите на Крис.
Крис търсеше в подземието прожекционен апарат.
Звучеше като грешка на езика да имаш „под-земие“ в къща, кацнала на едно дърво, но Крис беше се справил и с това.
Под отварящия се капак на пода в главната сграда се намираше стълба, която водеше към издълбано в огромния дънер помещение. Там накрая попадаха всички безполезни неща. А те не бяха малко.
Докато Крис прехвърляше вещите от една купчина на друга, Конъл, застанал на стълбата с лампа в ръка, ужасено се оглеждаше наоколо.
— Като премълчим факта, че си архитект по неволя — отбеляза той, — ти страдаш и от злокачествен плюшкинизъм.
— Мисля, че е временно — не възрази Крис. — Но същото би могло да се каже и за Института Смитсън27.
— Това пък какво е?
— Нищо особено. Изгоря преди доста години. Но беше музей. А на Гея няма музеи. — Крис размаза сместа от прахоляк и пот по лицето си. — Това е мръсна работа, но все някой трябва да я върши.
— Титанидите имат музей.
— Точка за теб. Но най-старият експонат в него не е много по-стар от Чироко. Пък и историята на Титанидите не е древна. Но на Гея няма нито един човешки музей. А на Земята дори да е останал някой, абсурд е да оцелее. Та защо да не го създадем тук?
Конъл хвърли още един — изпълнен със съмнение — поглед към купищата вехтории.
— Признай си, Крис. Просто сърце не ти дава да изхвърляш.
— Тъй вярно. — Затършува надълбоко в купа и измъкна един древен „Кодак Брауни“. — Но човек никога не знае кога какво ще му потрябва.
27
Smithsonian Institution — институт и музей, основани през 1846 във Вашингтон (окръг Колумбия) според завещанието на Джеймс Смитсън (1765–1829), учен и инженер; обхваща редица области от изкуството и науката. — Б.пр.