Чироко отново лапна пурата и я захапа.
— А сега — започна тя, — що за сделка си сключил с Гея?
И той отново се разкрещя.
Това продължи безкрайно. Тъжното бе, че истината нямаше да го спаси. Смятаха го за едно, а той в действителност бе нещо съвсем друго.
Още на два пъти го гори на същото място. Не там, където нервите бяха мъртви, а по живите, отекли крайчета на черното петно, където нервите стенеха. След втория път Конъл концентрира цялото си същество в усилията да й угоди.
— Щом не си се срещал с Гея — каза Джоунс, — тогава с кого? С Лутер13?
— Да. С него.
— Не, не е бил той. Кой беше? Кой те прати да ме убиеш?
— Лутер беше. Кълна се, беше Лутер.
— Лутер Свещеник ли е?
— …какво?
— Опиши ми го. Как изглежда?
Нямаше понятие за това, но се беше научил да разбира какво говорят очите й. Те съвсем не бяха безизразни. В тях се четяха милиони неща, а той бе най-добрият им ученик. Забелязал промените, които вещаеха агония и дъх на пърлена плът, Конъл започна да говори. Насред описанието осъзна, че скицира злия магьосник от „Златните остриета“, но продължи, докато тя не го удари.
— Ти никога не си срещал Лутер — каза тя. — Кой е бил тогава? Кали14?, Благословеният Фостър15? Били Сънди16? Свети Торквемада17?
— Да — изкрещя Конъл. И неубедително добави: — Всичките…
Джоунс поклати глава и Конъл чу, сякаш отдалеч, хленчене. Тя щеше да го направи, видя го очите в й.
— Синко — рече тя, май със съжаление. — Лъжеш, а аз те предупредих да не го правиш. — Извади пурата от устата си, отново я разпали и я приближи към чатала му.
Очите му се изцъклиха, за да видят всичко. А когато усети болката, тя бе точно толкова жестока, колкото си я беше представял.
С мъка го освестиха, защото би предпочел да остане мъртъв. В смъртта нямаше, нямаше болка…
Но се свести за цялата болка на света. Смаян, забеляза, че нищо не усеща… там долу. Не можеше да се принуди дори да помисли за името на изгореното място.
Тя отново се вгледа в него.
— Пак те питам, Конъл — каза. — Кой си, какво си направил и защо искаше да ме убиеш?
И така, той й разказа всичко от игла до конец, като направи пълен завой обратно към истината. Болеше ужасно и той знаеше, че Джоунз ще го измъчва. Но не му се живееше повече. Очакваха го още по-ужасни страдания, но накрая щеше да намери покой.
Чироко пак хвана ножа. При вида му Конъл изскимтя, опита да се смали, но това, както и преди, не му помогна.
Тя преряза въжето, обездвижило левия му крак. А Титанидата разхлаби възлите на пристягащия главата ремък. Брадичката на Конъл се заби в гърдите, но той продължи да жуми. Обаче в края на краищата се наложи да отвори очи.
Гледката беше направо чудо. Окосмяването бе поопърлено, но сбръчканият от страх пенис беше непокътнат. Парченцето лед до него бавно се превръщаше в локвичка на пода.
— Ти не си ме наранила.
— Какво? — смая се Джоунс. — Та аз те изгорих три пъти!
— Не си ме наранила, казвам. — Той посочи с брада надолу.
— О! Добре. — Странно, тя изглеждаше притеснена. Конъл предвкуси насладата от мисълта, че може би ще живее. За негова изненада усещането се оказа приятно.
— Не ми даде сърце да го сторя — призна Джоунс. А Конъл си помисли, че тя адски добре е инсценирала всичко. — Мога просто да убивам — продължи тя. — Но мразя да причинявам болка. Знаех, че в това състояние не си способен да различиш студено от горещо.
За първи път си правеше труда да обясни действията си. Конъл се боеше да пита, но все пак трябваше нещо да предприеме.
— Тогава защо ме изтезаваше? — каза и веднага разбра, че е сбъркал. В очите й за първи път блесна гняв и Конъл примря от страх, защото от всичко видяно досега в тези очи гневът бе най-ужасяващото.
— Защото си глупак. — Тя спря и сякаш се затвориха вратите над бумтяща пещ — очите й отново станаха черни и студени, но под повърхността тлееше ярка жарава.
— Настъпваш гнездо на стършел и се чудиш, че те жили. Замъкваш се при най-старото, най-лукаво и параноично човешко същество в Слънчевата система, заявяваш му, че ще го убиеш, а после очакваш то да играе по правилата на твоите комикси. Още си жив само защото съм издала заповед да не се убиват съществата, мязащи на човеци, преди аз да ги разпитам.
— Да не си мислила, че не съм човек?
— Нямах причина да ти вярвам. Можеше да си някакъв нов вид Жрец или поредната каруцарска шега на Гея. Ние тук нищо не приемаме на доверие, по външния му вид, синко, ние…
13
Мартин Лутер (1483–1546) — немски теолог и преводач на Библията, водач на протестантската Реформация в Германия — Б.пр.
14
Кали — индийска богиня, считана както за унищожителка на живота, така и за негова създателка. — Б.пр.
17
Томас де Торквемада — 1420–98 — Първият Велик Инквизитор на Испанската инквизиция. — Б.пр.