— Казвам се Калвин, скъпа — каза старецът. — А ти си най-хубавото нещо, което съм виждал от дълго време насам.
Тя никога не успя да види много от Калвин. Той винаги беше увит в парцали и от тях надничаше само главата му.
— В този живот има само един истински проблем… — подзе той ни в клин, ни в ръкав — …и той е да се запази топлината на тялото. Старият Свирчостоп обича да ходи по хладното. И така, как е Август, Роки?
Чироко обясни, че Август е отдавна, отдавна мъртва. Нова не беше сигурна, че старецът е разбрал. Той продължи да пита за останалите, всичките вече покойници. И всеки път тъжно клатеше глава. Само веднъж Чироко май се притесни, когато той я попита за Габи.
— Тя е… тя е добре, Калвин. Съвсем добре.
— Това е наистина чудесно.
Което си беше лудост, тъй като Нова знаеше всичко за Габи.
Най-накрая разбра, че Калвин е почти връстник на Чироко. И си изглеждаше точно на възрастта. Но въпреки това бе живо и пъргаво старче, и мозъкът му щракаше. Само въпросите за мъртвите навяваха мисъл за лудост.
Той се защура из тоя хладилник, започна да рови из сламени кошници, измъкна дървени паници, костени ножове и дъска за рязане. Чироко седна до Нова.
— Той не е луд, Нова — пошушна й тя. — Мисля, че не разбира смъртта. А едва ли има представа и за времето. Живее тук от деветдесет и пет години и е най-щастливият човек, когото познавам.
— Готово! — извика Калвин, появявайки се с голям дървен съд. Отиди при Чироко и Нова, които седяха с кръстосани крака. Вече им беше сервирал купи със салата и сурови зеленчуци, и една голяма кана с нещо, което наричаше медовина.
— Всичко е наред — каза той и погледна Нова. — По-добре си увий нещо, момиче, за да се почувстваш уютно.
Нова беше започнала да измръзва, но не я блазнеха купчините дрипи. Из едната бе видяла да пълзи малко сляпо мишленце. Но инак не се усещаше миризма на мръсно.
— Цепелинът отделя тази материя — обясни Чироко, която се уви в няколко парчета плат. — Добра защита при студено време. Давай, не се бой. Всичко тук е чисто.
— В цепелина винаги всичко е чисто — изкудкудяка Калвин и им сипа от гъстата супа. — Опитай това… Нова ли каза, че ти е името? Хубаво име, харесва ми. Ново и ярко, и ти блестиш, както би трябвало да бъде. Това е моето специално гаспачо30. Приготвено е от най-доброто, което расте на Гея. — Той отново закудкудяка и подаде купата на Нова. — Навремето слизах веднъж годишно долу, за да хапна топла храна. После се усетих, че дълго не съм го правил. А и съвсем не ми липсва.
— Мисля, че слезе още на два пъти, стари глупчо — със смях отбеляза Чироко.
— О, не, Роки. Не може да е вярно. Нима? — Позамисли се и започна да брои на пръсти, но скоро се обърка. Нова се постара да скрие смеха си, за да не го нарани. Беше много приятен, макар и леко объркан.
— Не се бой, скъпа — рече й той. — Знам, че ме уважаваш. Не ме е грижа дали подгрявам храната си, но също така я ям и топла, ако разбираш какво искам да ти кажа.
Уви, Нова не го разбираше. Тя подуши паницата си и ароматът й хареса, затова изяде пълна лъжица. В супата имаше домати и целина, тя беше вкусна, люта и студена. Тутакси лапна втора лъжица… и тогава страшно й залютя от първата. Нова преглътна, задъха се и за да угаси пожара, гаврътна цяла чаша медовина. Услади й се, имаше вкус на мед.
Дори и гаспачото беше вкусно, ако се консумираше на малки глътчици. Седяха заедно и си похапваха, и всичко щеше да е наред, ако наоколо беше малко по-шумно. Суровите зеленчуци хрупаха. Сякаш се хранеха зайци. Нова подозираше, че ще забележи след малко липсата на месо, но Калвин беше цар на вегетарианските, неподгряти ястия.
А медовината беше страхотна. Не само че облекчаваше лютивината, но и сгряваше, отпускаше — и Нова усети как краката й отмаляват.
— Време е за ставане, Нова.
— Ка… — Тя бързо стана. Болеше я глава и с мъка фокусираше Чироко. — Кое време е?
— Няколко часа по-късно — каза с усмивка Чироко. — Ти май се понапи, скъпа.
— Нима? — Отказа се от хлапашките оправдания, че й е за сефте, и се засмя. После си помисли, че май я хваща морска болест, но всичко отмина. — Е, какво ще правим сега?
— Ами — отвърна Чироко, — първо малко ще те отрезвим, после потегляме обратно за Таксидо Джанкшън. Лично аз съм готова за път.
СЕДЕМ
Приготовленията за пира бяха отнели на Титанидите осем рота. На масата имаше цял изпечен смехурко, змиорки с пълнеж и риба, изкусно желирани в пикантен сос с чубрица. Плодов десерт като коледно дръвче, което бе поръсено със стотици разноцветни ягодки и плодови резенчета с листенца от нишковидна зелена захар и украсено със стотици блещукащи топки. Имаше десет вида баници с месо, седем вида пити, три супника, купища печени ребърца от смехурковци, сладки с препечена коричка, тънка като сапунени мехурчета… свят да ти се завие. Чироко не бе виждала подобно разточителство от последния Пурпурен Карнавал, преди двайсет години.
30
Гаспачо — вид испанска супа, която се приготвя от нарязани сурови домати, краставици, лук и чушки с олио и оцет и се сервира студена. — Б.пр.