И тогава златните пламъци и облаци изчезнаха. Ермиар се изпълни със странно и необяснимо усещане. Почувства се част от целия свят, почувства целия свят като част от себе си. Нещо огромно и малко, светло и тъмно пулсираше, живееше и той усети собствения си пулс и пулса на вселената да бият в един ритъм. Сякаш някой в миг отне цялата му личност, но заедно с това му донесе и усещане за огромна пълнота и разбиране. И тогава детето се протегна, хвана го за ръка и въпреки че изглеждаше много малко, за да ходи, се изправи и го поведе след себе си, гукайки весело: — Аз съм душата ти — каза детето, — пожелай ми форма.
И той разбра, че е демон.
Ермиар се изправи, а от това, което бе представлявал, не бе останала и следа. Когато се появи в гората с книгата в ръце, той бе объркан и уплашен младеж, търсещ себе си и жадуващ да разбере смисъла на своя живот. А се изправи демон, могъщ и силен, творец на душата си. Овладял орендата — свръхестествената сила, живееща у всяко живо същество, той си пожела форма на кон и препусна с него из зелените поляни на Карпонили.
И остана неоткрита третата книга, но се родиха демон, юда и магьосник.
А над Гелда Валуния надвисваха злокобни сили, мрак и черно безвремие… и нищо нямаше да е вече същото.