„Това съм аз, но съм магьосник и притежавам силата и желанието да покоря и разбера материята, която ме плаши и едновременно ме привлича.“
II глава
Стети-сантропи — управляващата каста
Белите кълбета висяха безредно в тъмното небе. От време на време някое от тях, умирайки, политаше с невероятна скорост, оставяше ярка диря след себе си и угасваше. Поляните, окъпани от топлата им светлина, се събуждаха за живота на нощните си обитатели. Въздухът носеше звуците от крилата на прелитащи харлии. Далече, някъде в северното плато, се появяваше светъл облак от танцуващи сиви, издигаше се нагоре, разпиляваше се на хиляди отблясъци в короната на някое дърво, а после пак се събираше и плавно се носеше над земята, вълнуваше се като буйна река и изчезваше зад някое възвишение, за да се появи след това отново сред клоните на следващото дърво или храст. В тревите заглъхваше песента на щурците, смутена от силния крясък на някоя птица, и отново се понасяше, ведра и звънлива. Топлите дни настъпваха и кълбетата щяха да останат близо седем месеца все така многобройни и ярки. А през зимните дни, когато кълбетата изчезваха, нощите ставаха тъмни и звездите изгряваха на небето. Ермиар обичаше да гледа звездите. Но сега това бе невъзможно, тъй като светлината от кълбетата ги скриваше. Те едвам се виждаха през светлата пелена, с която вечната светлина покриваше земята. Той се уви по-плътно в кожите и се загледа умислено в огъня, който запали заради хладния вятър. Няколкочасовото препускане с коня го умори и успокои гнева му. Трябваше да реши какво да прави от тук нататък.
Двадесет и три годишен, Ермиар бе среден на ръст, с правилно телосложение и изразително лице. Бе първороден син на кан-предводител Иртхитюин от кастата стети-сантропи, управляващата каста. Векове наред дедите му ръководеха областта Онгалада и вярно служеха на предците на великия кан-император Издулор, днешния владетел на свещената държава Биляра.
Страната Биляра, както и жителите й имаха дълга история, която започваше назад, назад, в така далечната древност, когато първите хора се появили на континента Архидиния. Как и откъде са се появили, никой още не знае, но има няколко интересни теории за произхода им. Жреците на Биляра поддържаха тази от теориите, в която никой не вярваше, но всички почитаха. Казваха жреците, че под клоните на велико дърво се е зародил животът: от плодовете му — мъжът, а от цветовете — жената. Затова почитаха това дърво за свещено и молитвите си отправяха към него. Твърдяха, че то съществува, но единици вярваха в това, поради причината, че никой не го бе виждал.
Малцина обаче се интересуваха от тези прастари времена. Знаеше се, че както и да са се появили, добре са живели, защото континентът, макар и малък, предлагал благоприятен климат, плодородна земя и достатъчно диви животни за улов. Постепенно хората населили целия континент, разделили се на племена, започнали да използват сечива, да обработват земята и да воюват. Изработвали също салове и лодки, с които излизали на риболов в морето, реките и езерата. Умение, което изиграло съществена роля в оцеляването им, защото един ден голям катаклизъм разтърсил Архидиния. Земетресения, изригващи вулкани и огромни вълни, дошли от морето, потопили голяма част от континента, а останалата превърнали в пустиня, негодна за живот. Малцината оцелели в тази гигантска катастрофа се качили на лодки и салове и въпреки страшната перспектива да се озоват на дъното на морето и да станат храна за рибите, потеглили по вода. На пръсти се броели тези от тях, които твърдели, че щом съществува Архидиния, несъмнено някъде сред огромната водна необятност има и друга земя, годна за живот. Останалите не вярвали, но от немай къде потеглили, за да търсят спасение.
Мнозина намерили гибелта си в това пътешествие. Но и до днес малките деца учат тази история, за да знаят, че надежда има и в най-тъмните времена и сред най-голямата безизходица. Защото след дълго и изтощително пътуване хората намерили земя. Открили нов континент, по-голям от Архидиния, и се заселили на него. Гелда Валуния се нарича този континент, на който хората намерили живот. Така оцеляло човешкото племе и се разпространило из новата земя.