За билярите се твърди, че са истинските потомци на онези, които вярвали в спасението и първи повели хората по вода след гибелта на Архидиния. Че са потомци на онези, които донесли със себе си на Гелда Валуния семена от дървото свещено и сложили начало на новия живот. В това вярваха билярите и затова Биляра се нарича свещена страна. Тя се дели на четири области: Чаладара, Онгалада, Ябрус и Лексинта Варнас. Всяка от областите има върховен управител, наречен кан-предводител. Кан-предводителите са подчинени на кан-императора, който освен цяла Биляра управлява и областта Лексинта Варнас. Тази област е от огромно значение за страната по две причини. Първо, там се намира столицата Истрос с най-красивия и висок дворец, изграден от човешка ръка. Единствената сграда, която може да му съперничи, е манастирът в планините Карпонили. А това е втората, ако не и по-важната, причина. Този манастир е средището на билярската религия, на вярата в Живото Дърво. Живеят в него двадесет и двамата жреци, пазителите на дървото, които хората наричат избраните. Носеше се един мит сред населението: че там се съхранява семе на свещено дърво от онези, които човеците донесли със себе си от Архидиния. Приказки мълвяха също, че там някъде, на място, известно само на жреците, расте дървото, за което всички говорят, но никой не е виждал. Всякакви слухове се носеха, а жреците не ги отричаха. Колкото по-тайнствени бяха в очите на обикновените хора, толкова повече почит получаваха.
Четири касти разделят хората в свещената страна. Стети-сантропи е кастата на управляващите. Тя има най-малко представители — семействата на кан-императора и кан-предводителите. Само кръвна връзка или брак може да причисли човек към тази каста. Шанс имат и военните, ако някой от тях извърши дело, достойно и героично, за да бъде възнаграден от кан-императора с приемането му в семейството на стети-сантропи.
Вети-сантропи е кастата на жреците. Всеки може да попадне в тази каста, стига да е избран от някой жрец, независимо какъв е произходът му и откъде са корените му. Ограничение представлява възрастта, тъй като членове на вети-сантропи се подбират изключително и само измежду деца до десет години. Причината може би се крие в това, че жреците учат магия, а за да се усвои нещо толкова сложно, е необходимо време.
Тези, които воюват, се числят към кастата на тректи-сантропи. Това са всички, които изучават военното изкуство и постъпват във войската на Биляра. Всеки, готов да даде живота си за страната, става член на тази каста и се ползва с голямо уважение и доста привилегии. Но службата отнема най-хубавите години от живота на човека. Войниците прекарват времето си в казармите на двореца и въпреки че се пенсионират рано и с добра пенсия, желаещите да се присъединят към тректи-сантропи не са много.
Всички останали — търговци, занаятчии, земеделци, строители, музиканти и какви ли още не, се числят към ури-сантропи, или по-грубо казано — към простолюдието.
Такъв бе редът в свещената страна. Така живееха жителите й. Билярите бяха изградили държава, която оказваше влияние върху всички останали нейни съседи и по-далечни обитатели на Гелда Валуния, защото се бе превърнала в най-развитото общество от населяващите дивия и огромен континент, чийто предели никой и досега не бе обиколил напълно.
Вече цяла епоха на Живото Дърво измина, откакто хора стъпиха на новата земя, но Гелда Валуния пазеше още тайни, скрити в необятните й лесове и високи планини. Нашепваха старите хора из закътаните селца за някакви тъмни сили и странни човеци. Носеха се различни предания за отминали времена, в които по земята бродели чудни същества, но нищо такова не бе описано в нито един летопис — нито на древния език савхи, нито на по-съвременните езици, например на билярски.
Ермиар бе изпратен още от седемгодишен в школата на Живото Дърво, да изучава различни военни изкуства, писмо, четмо, малко математика и други науки, които да му помагат в отговорната мисия, с която се бе родил като първороден син на Иртхитюин. Тази школа се намираше в сградата на манастира на билярите насред планината Карпонили. Жреците обучаваха високопоставените младежи, най-вече от Биляра, но също така от съседна Уголия и от други по-далечни страни. Голям престиж имаше Карпонилската школа и чест бе за всекиго да учи там. Вече измина година, откак Ермиар се завърна в двореца, но не се чувстваше добре. Сякаш бе в постоянно очакване нещо да се случи. Сякаш се намираше в междинен етап между два периода от живота си. И ясно съзнаваше само това, че не разбира нито какво очаква, нито защо се чувства така. Трудно му бе да си намери място и единствена утеха намираше в тренировките с Войската на Сивите вълци.