— Децааа, хайде на цирк! — не закъсня да се провикне Амиран, както правеше след всяко важно решение.
Останалите панически се заизключваха. След секунди останаха да се гледат двете с Урания.
— Сестро, не очаквах това от теб! — укориха я пресъхналите от безсилна ярост негърски устни.
— И аз не го очаквах, сестрице.
— Какво ще правим сега?
— Ще слушкаме. Не ние сме тук господарите. Искаш ли после да дойда при теб да си поплачем?
— Уф, де да можехме да плачем! — пречупи се алтово мелодичният глас на Урания, а очите й заблестяха, но не пуснаха сълзи.
9.
Преди повече от два века, когато хората се заели да изчисляват с по-точни средства гравитационните взаимоотношения на своето Слънце с другите звезди, да пресмятат и средната стойност на веществото в неговата планетна система, бяха заподозрели, че някъде около Слънцето има нещо, което предизвиква дребни, но непасващи в сметките аномалии — я черна дупка, я невидимо малко слънце. В края на краищата по правило повечето звезди бяха двойни, защо Слънцето да правеше изключение? Но едва тази експедиция, за пръв път излязла далеч отвъд границата, където гравитационните му вълни се омешваха с гравитациите на Сириус, на Проксима Алфа и на това „още нещо“, успя да установи местоположението му, после и да го наблюдава. Аномалиите в старите изчисления бяха премахнати. Нещото обаче си остана непознато, а сигурно и достатъчно опасно, за да позволи прибързано сближаване. И все пак корабът-станция запали своите неизползувани от години главни двигатели, за да се отправи нататък.
Преди това излетяха радиоуправляеми торпили и роботи, за да разположат целия аксесоар на също така подранилия новогодишен празник. Те разгънаха десеткилометрово, устойчиво на космическия студ фолио, а наобиколилите го компютри и лазери, подхранвани с енергия от вакуума, го превърнаха във видим и от двете страни екран. И скоро върху него изгряха пищни холографски картини — ту за дълго статични, ту раздвижени във времето като научнопопулярен филм.
Слънцето се появи там — Звездица сред многобройните си дружки, — наедря, остана само, ставаше все по-голямо, обля го многобагрието на собствената му светлина, разложена през призма, за да показва от какви елементи е съставено. Ето че и планетите му, разнокалибрени и пъстри, тръгнаха бавно около него, заключиха го в центъра на своето почтително хоро. От време на време някоя се търкулваше сама на екрана, бързо се издуваше като балон, за да се поперчи със своята повърхност, после отново заемаше мястото си в общия хоровод. Едновременно с това над и под екрана разноцветни ракети чертаеха със замръзващите си шлейфове геометрични фигури, онагледявайки чрез своите математически съотношения абстрактните форми на човешкото знаене за Вселената — от строежа на атома до подредбата на звездите в Млечния път.
Десетина дни по-късно Млечният път изпълни целия екран така, както според хората би изглеждал в могъщите телескопи на някоя съседна галактика, след което се заразпада на отделни увеличени звездни купове и съзвездия. Те идеха все по-близо, изчезваха един след друг, докато на екрана останаха звездите от близкото обкръжение на Слънцето, изобразени според спектралния им клас, големина и възраст. И ето го отново Слънцето — само, сияйно, великолепно! Около него пак закръжи роякът планети, които една по една се стопяваха в мрака на космоса, защото погледът се спускаше стремително към третата от тях. Красива и мамеща, Земята кокетно се въртеше около невидимата си ос и заотмята нежните си бяло-розово-сини воали в очарователен стриптийз, та да открие девствената си голота.
Земетръси набръчкваха плътта й в триково ускорената еволюция. Континенти се издигаха и потъваха в разпенените океани. Изригваха чудовищни вулкани, а огнените им реки замръзваха и се покриваха с пластове лед. Постепенно сушата се запокрива с растителност, залюшкаха се необгледни гори. По бреговете на моретата и сред дърветата плъзнаха живи същества. Ето го и човека! Заподскача като маймуна по земята, после се подпираше на тояга, размахваше мечове, понесе се на кон, на автомобил, полетя в небето със самолети. Една ракета го откъсна окончателно от Земята, за да го прати в космоса. А оттам внезапно се изплези към целия свят в рошавия образ на Айнщайн…
И всичко това непрекъснато се озвучаваше с консервирана в математически редове разножанрова и разноезична музика, пръскана на радиовълни от дигиталните преобразуватели. Всичко щеше да се повтаря и повтаря още много Нови години, макар че твърде скоро тук нямаше вече да има земни очи, които да го съзерцават, и земни уши, да го слушат.