Малката Астра още не знаеше как другите хора виждат и чуват нещата, но бурно се възпротиви. Защо ще й отнемат този необикновен свят, в който всеки звук си има багра и мирис, всеки аромат трепти с весел или драматичен тон в общия акорд на някое видение! А месец по-късно, скрила се под масата в бащината си лаборатория, чу Георг да казва на баща й, че от Америка съобщили за същото явление и вероятно това не било случайно. Името на далечното момиче Урания звънна у нея като тревожна камбанка, накара я да възревнува, но за да не се издаде, че е подслушвала, Астра не запита къде се намира тази нейна сестричка, която по същия начин виждала и чувала нещата.
Тя знаеше, че е необикновено дете. За никое дете от съседите или в училище не се грижеха толкова много учени и лаборатории, никое друго дете наоколо не готвеха за дълго пътуване към звездите и нямаше търпение да порасне, за да полети към небето, надявайки се там някъде да срещне момичето, което приличало на нея.
А сега се намираше сред тях, но звездите бяха все така далеч от нея и не при тях бе отишла, както й обещаваха в детството, а бяха я затворили в херметичен капан заедно с още двайсетина мъже и жени, чието нещастие се наслагваше всекидневно в душата й като гъста и тежка утайка.
Вече втора година се носеха в най-далечната отсечка на своята разтеглена орбита отвъд Слънцето и пряката им връзка със Земята бе затруднена. През месец изстрелваха цифрово сгъстени съобщения към една автоматична препредавателна станция, за да получат след още няколко месеца някакви досадно кратки напътствия и поздрави, които само те караха още по-силно да осъзнаваш колко си далеч от всичко земно. Освен двете двойки астропилоти — Астра и Георг и Урания и Захариас, — които през тримесечие се редуваха на постовете командир и навигатор, останалите бяха сред най-бляскавите учени, които Земята някога бе изпращала в космоса. Също обучени и издръжливи, те, общо взето, лесно се справяха с периодичните психически кризи, изцяло подчинявайки се на научната дисциплина, но и техният блясък бе започнал да помръква в безплодието на многогодишните им усилия да задоволят извечното любопитство на човечеството как функционира Вселената.
Бяха проникнали толкова надълбоко в междузвездието, колкото никой преди тях, натрупаха знания за хиляди нови и непознати неща, но и от тях не се пръкваше жадуваният отговор. И учените все по-отчаяно се затваряха, за да подреждат и пренареждат зрънцата истини, полуистини и предположения, като в оная древна игра, в която от разноцветни парченца трябваше да се сглоби някаква картина, а картината все не излизаше или все нещо оставаше извън рамката й.
Корабът приличаше на гигантски кактус с множеството си щръкнали в разни посоки израстъци, където се помещаваха складове и научни сектори, шлюзове за изстрелване на сонди, за скачване и за излизане навън. А цялото това фантасмагорично образувание бе обвито от мрежата на противометеоритната защита, служеща едновременно и за основна антена. Така че, отвън погледнат, корабът притежаваше трудно определима форма и остроумният отговорник за информационните системи Сейчи Омара бе може би най-близо до истината, измисляйки за него шеговитото геометрично определение — пъпешоиден седмофалусник.
Входните ниши към отделните сектори зееха дълбоки и мрачни между вратите към складовите и машинни помещения, защото при опасност можеха да бъдат изолирвани от кораба, да преминават на самостоятелен режим. Улисана в тревогите си, Астра се поспря пред тъмната паст на поредната ниша, да види дали не е отминала лабораторията по астробиология, но в дъното й нещо се размърда и тя подвикна:
— Кой е там?
— Дядо Мраз — отвърна дребничкият японец, който изплува от нишата на изходния шлюз. — Бъррр! Много е студено навън, командире, не излизай по рокля!
Гласът му, насичащ думите като весел лай на кученце, лумна насреща й с палави жълти искри. Усетила се от напомнянето му лишена от авторитета на астропилотския костюм и командирския апаратен пояс, Астра го запита по-кротко, отколкото й се искаше:
— Навън ли си бил?
— Подготвям празника, още мъничко остана.
Инженер кибернетик, но и художник, и музикант, и поет, който ги забавляваше с шеговити куплетчета и закачки, Сейчи Омара подготвяше отбелязването на земната Нова година с лазерно и фойерверкно зрелище от рода на скайарта — онова модно на Земята течение, което доста предвзето се наричаше небесно изкуство.
— Сигурно ще го отменим — рече Астра с наново бликнала тревога пред неясната опасност.