Сумракът в коридора навсякъде беше еднакво сив, тревожно празен. И не се чуваше друго в този коридор освен собствената му безмълвност, която сега приличаше на тръпнеща болка, охлаждана от постоянното течение на въздуха. Сякаш вятърът на времето я отнасяше там, където всичко отиваше. Защо се чувствуваше виновен, че премълчава? — запита се Делеман. — Бои ли се да бъде сам? Та всяка среща с подобни дяволи или демони човек трябва най-напред сам да изживее! Защото е преди всичко среща със себе си. Саморазправа със себе си и може би — самокорекция…
И още други утешения си измисли ядреният физик, преди да нахлузи под мишниците си гривните на скоростната линия, за да продължи разговора си с демончетата в двете лабораторни камери.
22.
Амиран залепи длани на слепоочията й, улови в погледа си полуделите й очи. В това й състояние не ще успееше да я хипнотизира, но тялото на Сения все пак омекна и той внимателно я пренесе на медицинското легло. Седна до нея, захлупи ръцете й в магнетичния капан на шепата си, изпробва за начало една отрезвяваща подигравка:
— Да раждаш ли искаш, или само онова, дето го предхожда?
В мътилката на ирисите й бавно изкристализира недоумение.
— Защо тогава си ми дошла гола?
Математичката погледна гърдите си и новата паника я хвърли нагоре. Той грубо я натисна със собствените й ръце.
— Стой мирно! Успокой се! — измъкна изпод леглото корав от стерилността чаршаф и я покри. — Ето, вече си спокойна! Напълно спокойна…
— Амиран, полудявам ли? — изпъшка Сения.
— Ако е така, правиш го доста несръчно.
— Какво става с мен?
— По-добре е сама да го осъзнаеш. Хайде, разправяй, както съм ви учил!
Сигурно от спомена цялото й тяло затрепера, кожата й настръхна и тя избълва думите си с такъв вътрешен напор, че лудостта отново щеше да я замята, ако лекарят повторно не бе залепил длани на слепоочията й. Застави я да млъкне, отдалечи дланите си на сантиметър от кожата и полека ги задвижи в кръгови безконтактни масажи.
— Но това е ужасно! — изригна Сения, съпротивлявайки се на горещата сила в ръцете му. — И гола съм се съблякла! А не помня кога! Амиран, луда ли съм? Да легна, за да приема някакъв мъж, дето не съм го и чувала…
— Поне хубав ли беше? — прекъсна я той и постигна търсения ефект.
Тя се засрами, отново се възмути от себе си, но афектът й се уталожваше.
— Не се подигравай! Кажи, има ли го това в компютрите ти?
— Всичко има, мила Сения, важното е какво в теб има сега. Кое точно те изплаши? Предполагам, другото не ти е за пръв път. Не знам как е при гениалните математички като теб, но за обикновените жени съм чел, че не е необикновено понякога, когато са самотни, да си представят разни неща…
— Не беше същото, повярвай ми! — увери го математичката, а кръвта обагри извътре цялата й шия, чак до ключиците.
— Добре. Някой имаше в стаята ти и ти предложи да направи нещо за теб…
Той се прекъсна и предпазливо огледа кабинета си. Сения, отново настръхнала, повтори огледа, сякаш заподозряла, че някой подслушва откровенията й. Процеди едва чуто:
— Амиран, ти знаеш.
— Нищо не знам! — осъзна той лекарския си дълг. Избързаше ли с истината, щеше да засили паниката пред тази сила, която досега все пак не бе извършила нещо кой знае колко пакостно. — Нищо не знам, но нали съм си малко телепат… Няма нужда да ми го казваш, мила, много е просто! Не си познала мъжа, защото не ти е било и нужно. Не да се забавляваш си го повикала, а изведнъж ги се е приискало да станеш майка. Така ли е?
— Аз не съм в списъка! — изплака математичката.
По програмата на експедицията няколко жени трябваше да родят именно тук, за да се види какви рожби човешки ще се пръкнат извън гравитационната утроба на Слънцето, без неговото милиардгодишно влияние върху земния организъм.
— Ще поискам от съвета да те включим.
Лицето й засия в покъртителна радост. Амиран погали нежно поруменелите й скули.
— Питам се дали изобщо да не изтеглим напред ражданията. Какво друго би могла да противопостави една земна жена, дори математичка да е, на безумието, в което се блъскаме? Какво друго освен способността си да ражда! Нали и човечеството все това се е напъвало да прави! Да запълва с още и още разум хаоса около себе си, та белки се получи нещо разбираемо.
— Амиран, много си умен!
— За съжаление, прекалено сме умни, чак ни пречи! Хайде, мила, увий се сега в чаршафа и се прибери! Гледай да не те срещне някой, че ще те вземе за призрак, та после да се чудя как него да оправям! А детето ще си го имаш, обещавам!