— А сега ще ме убият… — и отново се разнесе зловещият бълнуващ смях.
Форд повдигна Хейзълиъс на гръб, стиснал двете му ръце, и го помъкна по тунелите.
— Каква ирония… — мърмореше Хейзълиъс, — да стана мъченик… Каква ирония. Човешките същества са толкова глупави… Толкова лековерни… обаче и аз не го обмислих… Глупав съм като тях…
Форд освети с фенерчето напред. Тунелът се отваряше в голям забой. От дясната му страна срутили се купчини въглища и камъни се бяха смесили с пиритни жили, които блестяха като злато на светлината на фенерчето.
Отново помъкна изпадналия в безсъзнание мъж към далечния край. От мрака изникна въздушната шахта — кръгла дупка около метър и половина в диаметър в отсрещния край. От шахтата висеше въже.
Положи Хейзълиъс на каменния под и подпъхна якето под главата му. Далечен взрив разтърси помещението и Форд чу как навсякъде край тях се сипят отломки, откъртени от тавана. Димът го блъсна в очите. Всеки момент наближаващият огън щеше да изсмуче кислорода им и това щеше да е краят.
Стисна въжето. Макар че ожули дланите му, то се скъса, разплете се и се нави на купчина в дълбоката шахта. Малко по-късно дочу плисък на вода.
Освети нагоре с фенерчето си и видя гладко пробита дупка, която отиваше нагоре, докъдето му стигаше погледът. Гнилият край на въжето висеше безполезен. Никъде не се виждаше скрипецът.
Върна се при Хейзълиъс и установи, че той отново е в съзнание. Пак се смееше тихо. Форд клекна на пети и трескаво се замисли. Мърморенето на Хейзълиъс го разсейваше и тогава чу едно име: Джо Блиц.
Внезапно се заслуша.
— Джо Блиц ли каза?
— Джо Блиц… — промърмори Хейзълиъс, — лейтенант Скот Морган… Бърнард Хъбъл… Курт фон Рахен… капитан Чарлс Гордън…
— Кой е Джо Блиц?
— Джо Блиц… капитан Нортръп… Рене Лафайет…
— Кои са тези хора? — попита Форд.
— Никой. Те не съществуват… Noms de plume…
— Какво, псевдоними ли? — приведе се Форд над Хейзълиъс. На слабата светлина лицето му беше обляно в пот. Очите му бяха стъклени. Но у този мъж все още бе останала странна и почти свръхестествена жизненост. — Чии псевдоними?
— На кого друг? На великия Л. Рон Хъбард20… Умен човек… Само че него не са го нарекли Антихрист… имал е по-голям късмет от мен, негодникът.
Форд беше слисан. Джо Блиц? Псевдоним на Рон Хъбард? Хъбард беше авторът на научнофантастични романи, поставил началото на собствена религия. Хъбард вярваше, че най-големият подвиг, на който е способен човек, е да основе световна религия, и затова се бе заел с такова нещо. Рон Хъбард се бе превърнал в сциентологичен месия.
Възможно ли беше? Този въпрос ли имаше предвид Хейзълиъс? Какво беше предназначението на подбраният лично от него екип? На трагичната съдба на всеки учен? Изабела, най-великият научен експеримент в историята? Изолацията? Платото? Посланията? Потайността? Гласът на Бога?
Форд си пое дълбоко въздух и се наведе над учения:
— Волконски написа бележка непосредствено преди… смъртта си — прошепна той. — „Прозрях отвъд лудостта. За да ти докажа, ще ти дам само едно име: Джо Блиц.“
— Да… Да… — отговори Хейзълиъс. — Питър беше умен… Твърде умен, не беше за негово добро… Тук допуснах грешка, трябваше да избера някой друг… — Мълчание, последвано от дълга въздишка. — Мислите ми блуждаят. — Гласът му потръпна на прага на здравия разум. — Какво казвах?
Хейзълиъс се върна в реалността, но за съвсем кратко.
— Джо Блиц е Рон Хъбард, човекът, създал своя религия. За това ли е всичко?
— Бълнувах.
— Но това е бил планът — каза Форд. — Нали?
— Не разбирам за какво говориш — прозвуча малко по-остро гласът на Хейзълиъс.
— Разбира се, че знаеш. Ти си организирал всичко — построяването на Изабела, проблемите с машината, гласа на Бога. През цялото време си бил ти. Ти си хакерът.
— Нищо не схващаш, Уайман. — Хейзълиъс звучеше така, сякаш се бе върнал в действителността — с ясно съзнание.
Форд поклати глава. Отговорът е бил пред очите му почти цяла седмица — в досието на този човек.
— През по-голямата част от живота си си се занимавал с утопични политически кроежи, нали?
— А нима не е така с всички?
— Не и до степен на обсебване. Но ти си бил обсебен и, което е още по-лошо, никой не те е слушал — дори и след като си спечелил Нобеловата награда. Сигурно това те е влудявало — най-умния човек на земята, а никой не го слуша. След това съпругата ти починала и ти си се уединил. Появил си се две години по-късно с идеята за Изабела. Искал си хората да те чуят. Искал си да промениш света повече от всякога. А има ли по-добър начин, освен да станеш проповедник? Да положиш началото на своя религия?
20
Лафайет Роналд Хъбард (1911–1986) — писател, основател на Сциентологичната църква, създател на учението Дианетика (система от идеи и практики върху връзката между дух, съзнание и тяло). — Бел.ред.