Форд чуваше как Хейзълиъс диша тежко в мрака.
— Твоята теория… е налудничава — изстена Хейзълиъс.
— Предложил си идеята за проекта „Изабела“ — машина, която да изследва Големия взрив, мига на сътворението. Построил си я. Подбрал си екипа — уверил си се, че всички са психологически податливи. Ти си режисирал цялото това представление. Планирал си да направиш най-великото научно откритие на всички времена. Какво друго, ако не да откриеш самия Бог! Това откритие е щяло да те направи пророк. Така е нали? Възнамерявал си да надминеш всеки Рон Хъбард пред света и да станеш нов месия…
— Ти наистина си доста откачен.
— Жена ти не е била бременна, когато е починала. Измислил си го. Каквито и имена да беше казала машината, щеше да реагираш по същия начин. Досетил си се кои числа си е намислила Кейт — защото си я познавал толкова добре. Във всичко това няма нищо свръхестествено.
Равномерното дишане на Хейзълиъс беше единствената му реакция.
— Събрал си своите дванайсет апостоли-учени — лично си ги подбрал. Когато прочетох досиетата им, останах смаян, че всеки един от тях е понесъл жестоки житейски удари, че всеки търси смисъла на живота си. Запитах се защо е така. И вече знам. Ти си ги избрал един по един, защото си знаел, че са податливи — готови са за покръстване.
— Само че теб не успях да покръстя, нали?
— Беше на косъм.
Замълчаха. В тунелите тихо отекнаха гласове. Тълпата се връщаше.
Хейзълиъс изпусна дълга въздишка:
— И двамата ще умрем — надявам се, че го разбираш, Уайман. И двамата ще станем… мъченици.
— Тепърва ще видим.
— Няма смисъл да продължавам да те лъжа. Да, намерението ми беше да поставя началото на нова, по-могъща религия. Само че не знам какво се случи там, по дяволите. Изплъзна ми се. Имах този план… но той ми се изплъзна. — Отново въздъхна и простена. — Еди. Тази неочаквана карта ме провали. Нарекох го микроб и колко сгреших! Човекът се оказа на ниво… Глупаво недоглеждане от моя страна — мъченичеството е присъщо на всички пророци.
— Как го направи? Как хакна компютъра?
Хейзълиъс извади от джоба си старото заешко краче.
— Издълбах корка, замених го с флашдрайв с шейсет и четири гигабайта, процесор, микрофон и безжичен предавател — разпознаване на гласове и на данни. Можех да го свържа с който и да е от хилядата високоскоростни процесора, пръснати край Изабела и до един подчинени на суперкомпютъра. Сдобих се с прекрасна програма за изкуствен интелект, която написах в LISP, или по-скоро помогнах да бъде написана, тъй като голяма част от нея се генерира сама. Това е най-красивата компютърна програма, създавана някога. Управляваше се лесно — просто си седеше в джоба ми. Макар че самата програма изобщо не беше проста — не съм сигурен, че дори аз я разбирам. Тя обаче сгафи и каза доста неща, които аз никога не съм възнамерявал да изрека, неща, за които дори не съм мечтал. Може да се каже, че надхвърли очакванията.
— Манипулативно копеле такова!
Хейзълиъс отново прибра в джоба си заешкото краче.
— Грешиш за това, Уайман. Аз изобщо не съм лош човек. Направих всичко, тласкан от висши алтруистични подбуди.
— Разбира се. Погледни колко много насилие, виж колко смърт. Ти си отговорен за това.
— Еди и ордата му избраха насилието, не аз.
— Това са глупости. Или ти си убил Волконски, или си накарал Уордлоу да го направи.
— Не, Волконски беше изключително умен човек. Досети се какво съм намислил. Дълбоко обмисли всичко и си даде сметка, че не може да ме спре. Не можеше да понесе да го правят на глупак, да манипулират и да позорят по такъв начин делото на живота му. Затова се самоуби, направи така, че да прилича на самоубийство, но с няколко странни подробности, за да започнат да си мислят, че може би става дума за убийство. Двойна психология, типично за Волконски. Той имаше невероятно изобретателен ум.
— Защо му е да го прави да прилича на убийство?
— Надявал се е в крайна сметка разследването да погълне проекта „Изабела“ и да ни затворят, преди да успея да осъществя намерението си. Само че не се получи. Събитията се развиха твърде бързо. Приемам, че съм отговорен за неговата смърт. Само че не съм го убил.
— Каква проклета и безсмислена загуба!
— Не разсъждаваш добре, Уайман… — Диша тежко известно време, след това продължи: — Тази история е просто началото. Не можеш да я спреш. Les jeux sont faites21, както е казал Сартр. Най-голямата ирония е, че те ще направят така, че всичко това да се случи.
— Кои те?
— Тази фундаменталистка сган. Те ще осигурят на цялата история много по-въздействащ финал, отколкото бях планирал.