Често се появяваше на шеста страница на „Поуст“ в компанията на богатите, облечен с характерните си костюми от седемдесетте с плоски ревери и огромни вратовръзки. Твърдеше, че ги е купил от Армията на спасението и не е дал повече от пет долара за нито един. Беше редовен гост на шоуто на Летърман, където винаги можеше да се разчита, че ще направи скандални и противоречащи на основната политическа линия твърдения — наричаше ги „неприятни истини“, — но бе изключително красноречив относно утопичните си проекти.
На трийсет и две години бе смаял всички с брака си за супермодела и бивша кукличка от „Плейбой“ Астрид Гънд, десет години по-млада от него и прословута с ведрата си тъпота. Тя го придружаваше навсякъде, дори в телевизионните предавания, където той я гледаше с обожание, докато тя бъбреше щастливо за пламенните си и неясни политически убеждения, а веднъж дори бе направила небезизвестното изявление относно събитията от 11 септември: „Боже, не може ли хората просто да се разбират?“
И това беше достатъчно зле, но през този период Хейзълиъс бе изтърсил нещо дотолкова скандално, че се бе обезсмъртило подобно на претенцията на „Бийтълс“, че са по-известни от Исус. Някакъв репортер бе попитал физика защо се е оженил за жена, „която толкова превъзхожда интелектуално“. Хейзълиъс адски се засегнал. „А вие за кого искате да се оженя — изръмжал той на журналиста. — Аз превъзхождам интелектуално всички! Астрид поне умее да обича, а това е повече, отколкото може да се каже за вас, слабоумни човешки същества.“
Най-умният човек на планетата бе нарекъл всички останали слабоумни. В отговор се надигнал невероятен вой до небесата. Вестник „Поуст“ прогърмял с класическото заглавие:
Манипулаторите на общественото мнение, кукловодите на тълпите и техните слуги изпаднали в праведен гняв. Достъпът на Хейзълиъс до всяка трибуна, амвон и „сапунерка“12 в Америка бил отрязан, той бил заклеймен като антиамерикански, антирелигиозен антипатриот, мизантроп и презрян сноб от най-омразния вид — посръбващ шери, откъснат от действителността елитарен тип от върхушката по Източния бряг. Пълна истерия.
Форд остави документите и си сипа още една чаша кафе. Дотук досието не се връзваше с Хейзълиъс, какъвто започваше да го опознава — човек, който претегля всяка дума и действа като умиротворител, дипломат, ръководител на екип. Все още не го беше чул да изказва нито едно политическо мнение.
Преди години Хейзълиъс беше преживял трагедия и вероятно това го бе променило. Форд прелисти досието, докато намери информацията.
Две години по-рано, когато Хейзълиъс е бил на трийсет и шест, Астрид бе починала от кръвоизлив в мозъка. Смъртта й го бе съсипала. Беше се оттеглил от света за две години и бе останал в уединение като Хауард Хюс. И тогава съвсем неочаквано се бе появил с план за „Изабела“. Наистина бе друг човек — никакви предавания по телевизията, обидни изявления, утопични планове или изгубени каузи. Отърсил се бе от обществените си връзки и се бе отказал от грозните костюми. Грегъри Норт Хейзълиъс беше пораснал.
С изключително умение, търпение и такт Хейзълиъс бе придвижил напред проекта „Изабела“, беше си спечелил съюзници в научната общност, бе ухажвал големи фондации и хората от властта. Не пропускаше възможност да напомни на американците, че Съединените щати сериозно са изостанали от европейците в изследванията в областта на ядрената физика. Твърдеше, че „Изабела“ може да доведе до евтини решения на световните енергийни проблеми, тъй като всички патенти и цялото ноу-хау е в ръцете на американците. Така бе постигнал невъзможното: подлъгал беше Конгреса да му отпусне четирийсет милиарда долара във време на бюджетен дефицит.
Явно беше същински майстор в убеждаването, който работеше кротко зад кулисите, предпазлив визионер, склонен въпреки това да поеме дързък и премерен риск. Ето този Хейзълиъс започваше да опознава Форд.
„Изабела“ бе творение на Хейзълиъс, неговото бебче. Беше обиколил страната и лично бе подбрал екипа си сред най-добрите физици, инженери и програмисти. Всичко бе минало гладко. Досега.
Форд затвори папката и се замисли. Все още имаше усещането, че не бе обелил вътрешните пластове, за да се покаже истинското човешко същество. Гений, шоумен, музикант, утопичен мечтател, предан съпруг, арогантен елитарист, блестящ физик, търпелив лобист. Кой беше истинският човек? Или пък зад всички тях се спотайваше някой друг, който управляваше маските?
12
В американския ироничен жаргон — пищно украсена импровизирана платформа за неофициални речи. — Бел.ред.