Коркоран се подсмихваше отстрани, доволна от въздействието на думите си.
— Обаче не съм напълно убеден.
Хейзълиъс успокояващо положи ръка на рамото му.
— Не е възможно Изабела да създаде черна дупка, която да разруши земята. Просто не може да се случи.
— Мощността е стабилна — съобщи Сейнт Винсънт.
— Лъчът е насочен. Яркост 17,2 тера-електрон волта.
Мърморенето в стаята се бе засилило. Форд долови и един нов звук — слаб и далечен напев.
— Чуваш ли това? — попита Хейзълиъс. — Това е звукът на билиони частици, които обикалят с бясна скорост около Изабела. Не сме сигурни дали изобщо има звук — лъчите са във вакуум. Но по някакъв начин предизвикват сродни вибрации, които се предават по силните магнитни полета.
Напрежението на мостика се сгъстяваше.
— Кен, вдигни до деветдесет и девет и задръж — нареди Хейзълиъс.
— Готово.
— Рей?
— Яркост малко над 18 тера-електрон волта и се покачва.
— Харлан?
— Стабилно и спокойно.
— Майкъл?
— Никакви аномалии.
Уордлоу се обади от кабинката си за сигурност от отсрещната страна на помещението. Гласът му прозвуча много силно в притихналата стая:
— Имам нарушител.
— Какво? — смаяно се изправи Хейзълиъс. — Къде?
— До оградата горе, близо до асансьора. Приближавам изображението.
Хейзълиъс се приближи и Форд бързо се присъедини към него. На един от екраните на Уордлоу се появи зеленикаво изображение на оградата от гледна точка на камерата, поставена високо горе над асансьора. Беше мъж, който неспокойно крачеше край оградата.
— Можеш ли да фокусираш върху него?
Уордлоу бутна един плъзгач и на фокус се появи друга гледна точка на нивото на оградата.
— Това е проповедникът! — каза Хейзълиъс.
Фигурата на Ръс Еди, мършав като плашило, спря да крачи, пъхна пръсти като куки в оградата и надникна с подозрително изражение. Зад него луната озаряваше със зеленикаво сияние голото плато.
— Ще се погрижа — надигна се Уордлоу.
— Нищо подобно няма да правиш — спря го Хейзълиъс.
— Навлиза в забранена зона.
— Остави го. Безобиден е. Ако се опита да се покатери по оградата, тогава го предупреди по високоговорителя и му кажи да се разкара.
— Слушам, сър.
Хейзълиъс се обърна:
— Кен?
— Задържам на деветдесет и девет.
— Как е суперкомпютърът, Рей?
— Засега е добре. Следи потока от частици.
— Кен, увеличи с една десета.
Цветето на екрана лумна, заблестя и се разрасна, като смени всички цветове на дъгата. Форд се взираше в екрана, омагьосан от изображението.
— Започвам да виждам най-ниската част от този резонанс — каза Майкъл Чечини. — Много е мощен.
— Увеличи с още една десета — нареди Хейзълиъс.
Гърчещото се на екрана цвете стана още по-наситено, а от двете му страни се появиха два бледи и трептящи израстъка, които се протягаха навън отново и отново като ръка, която иска да грабне нещо.
— Всички системи за мощност работят — обяви Сейнт Винсънт.
— Нагоре с още една десета — нареди Хейзълиъс.
Чън заграка по клавиатурата:
— Започвам да го виждам — изключително закривяване на пространство-времето в С-нула.
— Още една десета — нареди Хейзълиъс със спокоен и уверен глас.
— Ето го! — каза Чън, а гласът й отекна в Мостика.
— Виждаш ли? — каза Кейт на Форд. — Тази голяма черна точка в С-нула. Сякаш потокът от частици за кратко излиза от вселената ни и после отново се връща.
— Двайсет и две цяло и пет тера-електрон волта. — Макар външно да бе спокойна, Чън звучеше напрегнато.
— Стабилна на деветдесет и девет цяло и четири.
— Нагоре с една десета.
Цветето се огъна и се завъртя, мятайки воали и пръски от цветове. Тъмната дупка в центъра нарасна, а назъбените й ръбове трепереха. Резонансът внезапно се стрелна навън, отстрани на екрана.
Форд забеляза, че по бузата на Хейзълиъс се търкулва капка пот.
— Това е източникът на заредената струя на 22,7 тера-електрон волта — обясни Кейт Мърсър. — Явно в този момент разкъсваме браната15…
— Нагоре с десет.
Дупката нарасна, пулсирайки странно, като туптящо сърце. В средата беше черна като нощта. Форд я наблюдаваше унесено.
— Безкрайно огъване в С-нула — оповести Чън.
Дупката беше станала толкова голяма, че заемаше по-голямата част от средата на екрана. Форд внезапно видя мълнии в дълбините й, като ято риби, които се стрелкат в дълбоки води.
— Как е компютърът? — остро попита Хейзълиъс.
15
Понятие от теоретичната физика, явява се в теорията за суперструните и е свързано с идеята, че пространството има повече от 4 измерения: 0-браната е частица, 1-браната е струна, 2-браната е мембрана и т.н. — Бел.ред.