Не ми е известна върховната цел.
Прекрасно, Бог, който не знае каква е целта на съществуването.
Ако знаех, съществуването щеше да е безсмислено.
Как така?
Ако краят на вселената е заложен още в началото — ако ние сме просто насред детерминистично разгръщане на набор от първоначални условия, — тогава вселената би била безсмислено начинание.
Обясни ми.
Ако някой е стигнал местоназначението си, защо му е да пътува? Ако знаеш отговора, защо ще задаваш въпроса? Затова бъдещето е — и би трябвало да бъде — напълно скрито дори от Бог. В противен случай съществуването не би имало смисъл.
Това е метафизичен аргумент, а не физичен.
Физичният аргумент е, че нито една част от вселената не може да изчислява неща, които са по-бързи от самата вселена. Вселената „предсказва бъдещето“ толкова бързо, колкото може.
Какво е вселената? Кои сме ние? Какво правим тук?
Вселената представлява едно огромно, несводимо до нищо и продължаващо изчисление, насочено към състояние, което не познавам и не мога да познавам. Целта на съществуването е да се достигне това крайно състояние. Но това крайно състояние е загадка за мен, и така трябва да бъде, защото ако знаех отговора, какъв смисъл щеше да има всичко!
Какво имаш предвид под изчисление! Че ние всички сме вътре в някакъв компютър!
Под изчисление разбирам мислене. Цялото съществуване, всичко случващо се е Божи промисъл. Падащото листо, вълната на брега, колапсът на звезда — това съм просто аз, мислейки.
Какво си мислиш!
Хейзълиъс свали листа.
— Това е всичко записано.
— Наистина е невероятно — промърмори Едълстайн.
— На мен ми прилича на глупостите на Ню Ейдж — заяви Инес. — Това съм просто аз, мислейки. Според мен усещането е детинско. Точно каквото можеш да очакваш от типичен компютърен хакер с недоразвити социални умения.
— Така ли смяташ? — попита Едълстайн.
— Със сигурност.
— Тогава позволи ми да изтъкна, че този малуер18 поне засега премина теста на Тюринг.
— Теста на Тюринг ли?
— Не може да не знаеш за него — примигна насреща му Едълстайн.
— Извинете, че съм само един психолог.
— Основната статия за теста на Тюринг беше публикувана в психологическото списание „Майнд“.
Лицето на Инес доби празно професионално изражение.
— Алан, може би трябва да се замислиш защо изпитваш толкова силна нужда да се доказваш.
— Тюринг е един от гениите на двайсети век — продължи Алан. — Идеята за компютър му е хрумнала още през трийсетте години. По време на Втората световна война е разгадал кода на германската „Енигма“. След войната отношението към него е отвратително поради факта, че е бил хомосексуалист, и той се самоубива, като изяжда отровна ябълка.
— Сериозно нестабилна личност — намръщи се Инес.
— Твърдиш, че хомосексуалистите са нестабилни, така ли?
— Не, разбира се, че не — побърза да поясни Инес. — Имах предвид начина, по който се е самоубил.
— Тюринг е спасил Англия от нацистите — без него британците щяха да изгубят войната, — а Англия му се е отблагодарила с жестоко преследване. При тези обстоятелства според мен самоубийството не е… нелогично. А що се отнася до начина — той е чист, ефикасен и с красноречива символика.
Лицето на Инес пламна:
— Алан, ще ти бъдем благодарни, ако стигнеш до същността.
Алан продължи гладко:
— Тестът на Тюринг е опит да се намери отговор на въпроса „Може ли една машина да мисли?“. Предложението на Тюринг е следното: човек-съдия влиза в писмен разговор с две същини, които не вижда: човек и машина. Ако след продължителен разговор съдията не може да различи машината от човека, тогава може да се каже, че машината е „интелигентна“. Тестът на Тюринг се е превърнал в стандартна дефиниция на изкуствения интелект.
— Всичко това е много интересно — каза Инес, — обаче какво общо има с нашия проблем?
— Тъй като не сме постигнали нищо, което да се приближава към изкуствения интелект, дори и при най-мощните суперкомпютри, според мен е забележително, че някакъв малуер — вероятно няколко хиляди реда скапан код — може да издържи теста на Тюринг — посочи той към разпечатката от разговора. — При това по толкова абстрактна тема като Бог и смисъла на живота. Ето затова смятам, че не е детинско, ни най-малко. — Той скръсти ръце и се огледа.
— И точно затова ще направим още една проба — заяви Хейзълиъс. — Трябва да го накараме да говори, за да може Рей Чън да проследи източника.
Хората потънаха в креслата си. Никой не продума.
18
MALicious softWERE — злонамерен компютърен софтуер, вирус, „логическа бомба“. — Бел.ред.