— Баща ми ще побеснее! — предупреди я Дики.
— Сигурно, но проблемът си е твой — сви рамене тя. — Ако обаче отговориш на въпросите ни, нещата ще станат много по-лесни.
— Нищо няма да кажа! Искам адвокат! А баща ми със сигурност ще ви даде под съд!
— Ти ли уби полицай Уелман? — рязко попита Пулър. — Ако е така, със сигурност ще получиш еднопосочен билет за затвора, където ще останеш до края на дните си! Жалко, че в Западна Вирджиния няма смъртно наказание.
Лицето на Дики изведнъж стана тебеширенобяло. Кръвта се оттегли от него толкова бързо, сякаш беше спукал артерия.
— Имай предвид, че разполагаме с показанията на свидетел, който те е видял да излизаш от къщата на Халвърсън по времето, когато е бил убит Уелман. А малко по-късно самият аз те видях да бягаш към гората.
— Това не е… — задавено промълви Дики. — Тоя трябва да е превъртял…
— Ти решаваш — сви рамене Пулър. — Но ние разполагаме с показанията на очевидец. Готов съм да се обзаложа, че все си пипнал нещо в къщата. Ще ти направим ДНК-проба и всичко останало. На местопрестъплението открихме доста неидентифицирани отпечатъци и нещо ми подсказва, че част от тях ще се окажат твои. След това е ясно: сбогом, свобода.
— Номерът, който се опита да ни свиеш преди малко, ни дава достатъчно основания да вземем проби от теб — добави Коул.
— Дори и това няма да се наложи — каза Пулър. — Той е служил в армията и там разполагат с неговите пръстови отпечатъци и ДНК-проби.
— Никой не може да ги използва за криминално разследване! — озъби се Дики. — Предоставят ги само в случай че загинеш и трябва да те разпознаят.
— Значи си проверил, а? — усмихна се Пулър. — Това е интересно.
— Никого не съм убивал! — отсече Дики.
— Но си бил в онази къща, нали?
Младежът се огледа. Рокерите се бяха струпали в дъното на гаража и гледаха към тях. Франк и двамата с кърпи на главите изглеждаха доста кръвожадни, но не направиха опит да се приближат.
— Не можем ли да поговорим някъде другаде? — смънка Дики.
— Това е първата умна приказка, която чувам от теб — отвърна Пулър.
63
Коул подкара патрулката веднага след като Дики и Пулър седнаха отзад. Младежът гледаше мрачно, сякаш го водеха към ешафода. Пулър скрито го наблюдаваше, опитвайки се да отгатне какви мисли му минават през главата. Можеше да започне веднага с въпросите, но умишлено не го направи. Сега беше по-важно Дики да осъзнае положението, в което се намираше. Разполагаше с достатъчно време за това. Ако беше виновен, щеше да използва това време да измисли куп лъжи. Невинният би го използвал да прецени думите си, за да не се изопачат. Но когато ставаше въпрос за човек, който е невинен за едно и виновен за друго, мисловният процес се усложняваше. Според Пулър Дики Строс попадаше в третата категория.
— Ако те закараме в участъка, само пет секунди по-късно ще научи целият град — обади се от предната седалка Коул.
— Тогава да идем някъде другаде, става ли?
— Предлагам моята стая в мотела — подхвърли Пулър. — Отлично знаеш къде е, защото си ме следил, нали?
— Все ми е едно — мрачно отвърна Дики.
Стигнаха до мотела и Пулър бързо огледа капаните, които беше поставил. Младежът не забеляза нищо, за разлика от Коул, която присви устни, но замълча.
Дики седна на леглото, а Коул зае стола срещу него. Пулър се облегна на стената — предпочиташе да остане прав.
— Чух, че си помогнал на мис Луиза — промърмори Дики. — Добре си направил.
— Въпреки това тя умря — поклати глава Пулър. — Но да оставим самарянството и да се фокусираме върху теб.
— Каква част от това ще излезе на бял свят?
— Зависи — отвърна Коул. — Ако си убил Лари, всичко.
— Вече казах, че не съм убил никого! — извика Дики и стисна юмруци. Приличаше на обидено хлапе и Пулър очакваше всеки момент да се тръшне на пода и да зареве.
— Разбираш, че няма как да приемем думите ти на доверие — каза Коул. — Трябват ни доказателства.
— Надничал ли си в досието ми? — попита Дики и погледна Пулър, който поклати глава.
— Вече споменах, че нещата с армията не се получиха. Но това нямаше нищо общо с моите качества. На практика бях добър боец, без никакви наказания. Ако имах възможност, със сигурност щях да изкарам службата си докрай. Животът в казармата ми харесваше, имах много приятели и искрено се надявах да служа на родината си. Но изборът не беше мой. Там просто не харесваха такива като мен.