Той напрегна слух, опитвайки се да игнорира приближаващите сирени. Нищо. Никакъв звук от бягащи крака.
Решението беше взето. В следващия миг вече крачеше напред. За едър мъж се движеше почти безшумно. Това беше лесно, но същевременно и трудно. Дългите крака позволяваха широки крачки, но едрите мъже рядко стъпваха леко. Повечето хора приемаха, че човек с неговите габарити се движи като слон. За мнозина това беше последната мисъл преди смъртта им.
Надяваше се, че тази нощ ще се прибави към тях още един.
75
Снайперската пушка тежи шест килограма и със своите сто и пет сантиметра прилича на малък гимнастически лост. С нея обикновено се стреля от легнало положение. Той я носеше в дясната си ръка, а сгъваемата стойка беше в прибрано положение. Придвижваше се бързо, но предпазливо. Вече беше улучил една мишена и нямаше желание за друга. Тази беше напълно достатъчна.
Погледна назад през рамо. Нищо. Пълен мрак. Намираше се на седем-осем метра от дърветата. След това го чакаше петминутна разходка през гората, за да стигне до чакащата кола. Нататък беше лесно. Просто трябваше да натисне газта и да се измъкне, преди полицията да блокира района. Винаги беше харесвал тази местност. Огромни ненаселени площи, недостатъчна численост на силите на реда, за да патрулират из тях.
Спря и отново погледна зад гърба си.
Сирените продължаваха да вият, но слухът му долови и нещо друго. Нещо, което не беше очаквал.
Лявата му ръка се плъзна към колана.
— Не мърдай или ще получиш шанс да изследваш червата си!
Мъжът замръзна на място.
Пулър не напусна укритието си зад близкото дърво. Нямаше представа дали мъжът срещу него е сам, и продължаваше да го държи на прицел.
— Първо, хвани пушката за цевта и я хвърли пред себе си! Второ, легни по корем с ръце на тила, затворени очи и широко разкрачени крака!
Мъжът опря приклада в земята, хвана пушката за дулото и я запрати в мрака. Тя тупна глухо на около два метра, вдигайки облаче прах, примесено със стръкове трева.
— Добре — обади се Пулър. — А сега и втората заповед!
— Как успя да ме изпревариш? — попита мъжът.
Пулър не хареса въпроса. Но още по-малко му хареса тона, с който беше зададен. Спокоен, откровено любопитен и напълно безгрижен по отношение на последиците от залавянето. Дали някъде наблизо не се спотайваше съгледвачът, може би в компанията на екипа за извеждане от района?
— Обикновени изчисления, плюс логика — отвърна на глас той.
— Изобщо не те чух.
— Защо ликвидира Дики?
— Не знам за какво говориш.
— Бас държа, че в района едва ли ще се намерят много патрони „Лапуа“.
— Все още имаш възможност да се оттеглиш, Пулър. Може би трябва да се възползваш от нея.
Промяната в тактиката му хареса още по-малко. Сякаш не той, а онзи насреща го държеше на мушката си и благородно му предлагаше да се оттегли.
— Слушам те.
— Сигурен съм, че вече си преценил нещата. От мен няма да научиш нищо. Не съм длъжен да върша твоята работа.
— Убитите станаха осем. Сигурно имаш основателни причини. — Пръстът на Пулър докосна предпазителя.
— Сигурно — кимна мъжът.
— Ако ми кажеш, може би ще има сделка.
— Няма как да стане.
— Толкова ли си лоялен?
— Можеш да го наречеш както искаш. Позволих ти да ме хванеш. Грешката е моя, отговорността — също.
— Лягай по очи! Предупреждавам те за последен път!
Пулър се прицели. От това разстояние нямаше как да пропусне. Притисна приклада в хълбока си. Пистолетът М11 в лявата му ръка описа лек полукръг.
Мъжът се отпусна на колене, после легна по корем. Дланите му се насочиха към тила, после дясната му китка изведнъж се стрелна към колана.
Пулър натисна спусъка на пистолета, вкара два куршума в ръцете му, а след това светкавично се премести зад следващото дърво, защото пламъчетата вероятно бяха издали позицията му. Въздържа се от смъртоносен изстрел просто защото мъжът нямаше как да се прицели в него. А сега, с обездвижени ръце, дори не би могъл да измъкне пистолета. Причините да посегне към него бяха две.
Първо, очакваше да бъде застрелян, но Пулър не му предложи това улеснение. Трябваше му жив, за да може да го разпита.