89
По заповед на министъра на отбраната Робърт Пулър от два часа дежуреше до телефона във военния затвор. В армията имаше много специалисти по ядрено оръжие, но Джон Пулър бе предпочел да се довери на своя по-голям брат. Изпълнението на желанието му беше доста проблематично поради факта, че Робърт Пулър излежаваше доживотна присъда за държавна измяна. Брат му обаче държеше на своето и аргументирано защитаваше позицията си дори пред хора с четири звезди на пагона. Така се стигна до намесата на министъра, който издаде съответното разрешение. В това имаше голяма доза логика, защото дори най-големите военни експерти признаваха, че в света има много малко хора с познанията на Робърт Пулър в областта на ядрените оръжия.
Робърт беше изключително изнервен — нещо напълно обяснимо, тъй като в момента собственият му брат се намираше в непосредствена близост до такова оръжие. По време на един от предварителните разговори помежду им Пулър беше споделил с него всичко чуто от Дейвид Ларимор.
— Опиши ми сандъка — кратко заповяда той.
— Куб със страни метър и двайсет, изработен от неръждаема стомана и завинтен за пода.
— Не те чувам добре. Говори по-високо.
— Извинявай, но говоря през предпазна маска — поясни Пулър и повтори описанието.
— Ясно. Става въпрос за имплозивен, а не за артилерийски тип.
— Точно така.
— Разкажи ми за варелите. Празният е съдържал плутоний, така ли?
— Да. Поне това показва знакът.
— Твоят Ларимор знаеше ли какво количество плутоний е имало във всеки варел?
— И да е знаел, не го сподели с мен. Според мен не вярваше, че някой може да изостави ядрено гориво на такова място. Признавам, че и аз бях на същото мнение.
— Склонен съм да приема, че устройството не е особено сложно, а това означава, че говорим за минимум шест килограма, а може би и повече.
— Варелът побира много повече.
— Разбирам, но размерите на сандъка пред теб категорично сочат, че няма как да побере еквивалента на двеста литра. Това би го превърнало в невиждана по сила бомба.
— А не допускаш ли, че имаме работа с откачалки?
— Може би, но в момента мисля единствено за техническата страна на въпроса.
— Мога ли да сваля капака, без да получа смъртоносно облъчване?
— Колко е тежък?
Пулър подръпна стоманения лист и почука по него.
— Не мисля, че е много тежък.
— Значи не е покрит с олово или други предпазни материали. Плутоният трябва да е обграден с взривни вещества от всички страни, плюс устройство за изтласкване, върху което трябва да има още един-два пласта изолация. Не бива да забравяме и неутронния отражател от волфрамов карбид, който е изключително плътен. Би трябвало да си окей.
— Би трябвало?
— Това е най-оптимистичното, което мога да кажа, братко.
Пулър си пое дълбоко дъх и направи знак на Коул да отстъпи назад. После дръпна. Капакът отскочи. Без очакваната ослепителна светкавица.
— Джон?
— Добре съм. Все още не светя. Предполагам, че това е добър сигнал.
— Виждаш ли таймер?
Пулър стрелна с очи Коул, която повдигна рамене и направи опит да се усмихне зад маската.
— Наистина ли използвате таймери в подобни устройства? — попита той.
— Да, но без да търсим мелодрамата, която познаваме от филмите. Таймерът има точно определена цел. Ако конвенционалните експлозиви не се възпламенят едновременно, в ударната вълна ще се появи пролука и ядреният материал ще се измъкне през нея. Тогава се получава ефект на гасене, за който вече говорихме.
Пулър се засуети около капака, повдигна снопче кабели и го видя.
— Открих го — обяви той. — Вероятно той е светнал преди малко.
— Какво отчита?
— Шейсет и две минути, но отброяването вече е започнало.
— Добре. Проводници?
Коул включи мощното си фенерче и го насочи в дупката. Приборът за нощно виждане на Пулър беше от последно поколение и позволяваше наблюдение дори при силна светлина.
— Цял сноп — констатира той. — Покрили са таймера от всички страни. Да опитам ли да прережа някои от тях? Може би ще успея да го спра.
— Не. Има голяма вероятност да е миниран. Трябва да си наясно, че от двайсетината жици, свързани с него, само три имат значение. Това е основно правило при свързването на капсул-детонаторите на всички бомби, към което със сигурност са се придържали и твоите хора. В случай, че прережеш някоя от другите жици, има вероятност таймерът да се нулира. Тогава няма да имаш време да целунеш за сбогом дори собствения си задник.