— Може би ще откажат да ти съобщят каквото и да било без съдебна заповед.
— Може би — кимна той. — В такъв случай ще я поискаме.
Коул замълча, отпи от чашата си и започна да оглежда посетителите.
— Не ми отговори на въпроса за Ранди и заплахите срещу Трент — подхвърли след известно време Пулър.
— Не е нужно да си детектив от световна класа, за да разбереш.
— Според Ранди убиецът на родителите ви е Трент. Бесен е и го засипва със заплахи. Разследването ти е стигнало до него. Приключила си го и искаш да забравиш.
— Горе-долу е така.
— Добре. А той ли е автор на сегашните заплахи?
— Едва ли.
— Но не си абсолютно сигурна, нали?
— Служа в полицията достатъчно време, за да знам, че всеки може да прибегне до насилие при наличието на сериозни мотиви.
— Искаш ли аз да поговоря с него?
— Това не е твое разследване, Пулър — поклати глава тя. — Тук си по съвсем други причини.
— Ами ако се окаже, че то има някаква връзка с убийството на семейство Рейнолдс? Тогава разследването ще стане и мое.
— Каква връзка може да има?
— Не знам. Нали затова разследваме. Ще ми позволиш ли да говоря с него?
— Ще си помисля. Дори нямам представа къде се намира в момента.
— Как се издържа? Извън парите, които си му платила за къщата.
— Не знам. Върши разни неща.
— А Роджър знае ли, че зад предишните заплахи стои Ранди? Това ли беше причината да се свърже директно с теб?
— Вероятно — призна тя.
— Кога ще се прибере у дома?
— Не знам. Не разполагам с програмата му.
— Мисля днес да отскочим до офиса, в който е работила Моли Битнър. Току-виж научим нещо.
— Наистина ли смяташ, че може да има връзка между тях и Рейнолдс? Извън вероятността да са станали свидетели на нещо…
— Това трябва да се проучи. Между другото, аз не съм от хората, които вярват в случайните съвпадения.
Обърнаха се едновременно към витрината. Точно навреме, за да видят сребристия мерцедес SL600, който плавно спираше пред входа на „Яслата“. Подвижният покрив беше свален и хората в него се виждаха съвсем ясно.
— Говорим за вълка, а той в кошарата — каза Пулър. — Сестра ти е зад волана, а брат ти е до нея.
44
Всички глави се извърнаха към новодошлите. Джийн Трент носеше къса тъмносиня пола, бяла блуза без ръкави и елегантни обувки с високи токчета. Гримът й беше безупречен, както и прическата, въпреки че беше пътувала в кола със свален покрив. Във въздуха се разнесе възбуден шепот. Повечето клиенти на „Яслата“ бяха работници или чиновници в администрацията на мините и изглеждаха леко смаяни. Сякаш в градчето Дрейк, Западна Вирджиния, изведнъж се беше появила кинозвезда, решила да закуси именно в тяхното скромно заведение. Джийн се усмихваше приветливо и помахваше на познати физиономии.
В поведението на Ранди нямаше дори следа от предизвикателността, демонстрирана предишната вечер. Влачеше се едва-едва и гледаше в краката си. Беше облечен с мръсни дънки и бяла тениска с логото на „Аеросмит“, а на лицето му беше изписано отвращение.
— Джийн? — изправи се Пулър и махна с ръка. — Насам, тук има свободни места.
— За бога, Пулър! — изсъска Коул.
— Нима нямаш желание да прекараш още малко време със семейството си? — попита с престорено учудване той.
Джийн и Ранди се насочиха към тях. Пулър й направи място да се настани в сепарето и седна до нея. За Ранди остана мястото до по-малката му сестра.
— Снощи беше на гробищата, нали? — моментално го захапа Коул. — Убедена съм, че те видях там!
— Защо, да не би да е противозаконно? — с досада промърмори брат й.
— Настигнах го на влизане в града и успях да го убедя, че закуската със сестра му не е толкова страшна. — Тя плъзна поглед по фигурата на Ранди. — Ужасно си кльощав, а и снощи почти не докосна вечерята си.
— Какво търсеше на гробищата? — попита Коул.
— А ти? — предизвикателно отвърна той.
— Отидох за малко при родителите ни.
— Аз също. Какъв е проблемът?
— Добре, кротко. Няма нужда да викаш.
— Гладен съм — каза Ранди и разтърка слепоочията си с длани. — Няма ли да поръчаме нещо за ядене?
— Пак ли те мъчи главоболие? — попита Пулър.
— Теб какво те интересува? — озъби му се младежът.
— Просто питам. Може би храната ще ти се отрази добре.