— Откъде взехте телефонния ми номер?
— От познат на мой приятел.
— Предлагам да се качим горе, където ще можем да поговорим на спокойствие — каза той и посочи стълбите.
53
Намериха уединено място и се настаниха на протърканите кожени фотьойли. Пулър изчака малко, но жената мълчеше.
— Явно съм получил съобщението ви, лейтенант — подхвърли той.
— Наричайте ме Барбара.
— А към мен всички се обръщат на фамилно име. И така, получих съобщението ви…
— Разбрах, че разследвате убийството на Мат Рейнолдс.
— Може би вие сте негова колежка? Ако е така, някой е пропуснал да ме информира.
— Не съм му колежка, но го познавах добре.
— Били сте приятели?
— Повече от приятели. Той е служил с баща ми. Беше ми нещо като ментор и главна причина да постъпя в армията. Бях близка с жена му, познавах и децата му. Неведнъж съм ги гледала, когато бяха малки.
— В такъв случай приемете моите съболезнования.
— Много зле ли беше? Чух, че…
— Какво сте чули?
— Че са избили цялото семейство.
— Кой ви каза?
— Такива са слуховете. Не помня кой ми каза.
— Зле беше — кимна Пулър. — Доста зле.
— Ясно — промълви тя, измъкна кърпичка и избърса очите си. Ръката й трепереше.
— Както вече отбелязахте, разкриването на убиеца беше възложено на мен.
— Надявам се да успеете — каза с поукрепнал глас тя.
— За целта се нуждая от помощ, каквато и да е тя.
— Аз… Аз може би ще ви бъда полезна.
Пулър разтвори бележника си.
— Кажете ми всичко, което знаете.
— То не е чак толкова много. Знаех, че Мат и Стейси постоянно пътуват до Западна Вирджиния заради болните й родители. Водеха и децата, на които това никак не им харесваше. Бяха далеч от приятелите си и прекарваха лятото в някакво скучно градче. Но семейството си е семейство, а Стейси беше много близка с майка си и баща си.
— Сигурен съм, че е било така — кимна Пулър.
— Мат заминаваше в петък и се връщаше в неделя вечер, защото в понеделник беше на работа. Почти не пропускаше уикенд.
— Чух това. Вече говорих с прекия му началник генерал Карсън.
Стрикланд леко се изчерви.
— Преди две седмици Мат се обади и каза, че в Западна Вирджиния случайно се е натъкнал на нещо странно — бързо добави тя.
— В какъв смисъл странно?
— Не навлезе в подробности, но нещата били сериозни.
— Например разпространение на дрога?
По принцип Пулър не обичаше да задава въпроси при разпит на свидетели, но в случая усещаше, че трябва да го направи.
— Не — отвърна тя и го погледна малко странно. — Не мисля, че имаше нещо общо с наркотиците.
— Тогава какво?
— Нещо по-голямо, в което са замесени други хора. Усетих, че е малко уплашен и не знае какво да прави.
— Споменахте, че случайно се е натъкнал на него. Как?
— Според мен го беше чул от друг човек.
— А този човек е открил това нещо, така ли?
— Не съм сигурна. Може би дори го е разследвал.
— Имате предвид полицай? — попита Пулър и отмести писалката.
— Не, Мат не каза, че е полицай.
— Кой е бил тогава?
— Според мен някой, който е работил под прикритие.
— Току-що отрекохте да е бил от полицията.
— Понякога полицията използва цивилни, които работят под прикритие, нали? Особено такива, които имат преки връзки с обекта на разследване.
— Така е — кимна Пулър. — Но това най-често се случва при разпространение на наркотици или трафик на оръжие.
— Не мисля, че става въпрос за подобно нещо — поклати глава Стрикланд. — Мат едва ли щеше да е толкова уплашен.
— Там е било и семейството му. Сигурно се е притеснявал за тях.
— Може би — промълви тя.
— Той даде ли ви някакво описание на този „агент под прикритие“, спомена ли име?
— Не.
— Срещал ли се е с него?
— Да, но по-скоро случайно.
— А какво е накарало този човек да му се довери?
— Може би униформата.
— Но ако е работил под прикритие, би трябвало да поддържа връзки с полицията. Защо да се обръща към непознат военен?
— Нямам представа — призна Стрикланд. — Но знам, че Мат е бил замесен по някакъв начин и това го тревожеше.
— Къде работите? — попита Пулър.