— Томас Кайнд — изрече Роскани и го побиха студени тръпки от глава до пети.
Томас Кайнд. Изобщо не бе помислил за него. Вече над три години терористът тънеше в сянка и предполагаха, че е напуснал занаята, че е убит или живее сравнително спокойно в Судан.
— Господи!
Изведнъж Роскани се завъртя и хукна към вилата. Беше седем и четирийсет сутринта. До началото на претърсването оставаха точно двайсет минути.
106
Беладжо, кеят на ферибота, същият час
Хари гледаше как въоръжените карабинери разпитват мъжа и жената в черната ланча пред тях. Накараха мъжа да излезе и да отвори багажника. След като не откриха нищо, пропуснаха колата да мине. Докато ланчата се качваше на ферибота, полицаите пристъпиха към тях.
— Започва се — тихо прошепна Хари през оглушителния тътен на пулса си.
Петимата седяха в бяла камионетка форд със спретнат надпис на двете врати: „Църква «Санта Киара»“. Караше отец Ренато, Елена седеше до него. Хари, Дани и съвсем младичкият отец Наталини бяха отзад, в каросерията. Елена беше със строго сиво костюмче, масивни очила и стегната на кок коса. Свещениците носеха както винаги черни дрехи с бели якички. Дани също бе сложил очила и двамата с Хари бяха в черно като спътниците си. Дълги черни палта, закопчани догоре, и черни бомбета на главите. Приличаха на равини и тъкмо това бе целта им.
— Познавам ги — тихо каза отец Ренато на италиански, когато карабинерите пристъпиха от двете страни на кабината. — Buon giorno, Алфонсо. Здравей, Масимо.
— Отец Ренато! Buon giorno. — Алфонсо беше грамаден и страховит на вид, но се усмихна широко, когато позна камионетката, отец Ренато и после отец Наталини. — Buon giorno, Padre.
— Buon giorno — усмихна се отец Наталини, седнал до Дани.
През следващите деветдесет секунди Хари имаше чувството, че сърцето му всеки момент ще спре, докато отец Ренато и полицаите бъбреха на италиански. От време на време долавяше по някоя позната дума.
Това с равините бе идея на Хари. Като на кино. Нелепа до безумие. Докато седеше със затаен дъх и с ужас очакваше карабинерите изведнъж да ги изкарат навън, както бяха сторили с мъжа от ланчата, той се запита откъде бе измислил тая проклета глупост. И все пак трябваше час по-скоро да предприемат нещо, след като призори Елена дотича в килията му с отец Ренато и съобщи, че нейната игуменка им е уредила скривалище отвъд границата, в Швейцария.
С разрешение на началниците си отец Ренато се съгласи да им помогне, но нямаше представа как. Точно тогава, докато се обличаше, Хари разсеяно надникна в огледалото, зърна брадатата си физиономия и помисли, че Дани също е брадясал. Идеята бе смахната, но можеше и да успее, след като вече два пъти се бяха изплъзвали с блъф от полицейски проверки. Освен това отец Ренато и отец Наталини бяха не просто свещеници, а местни хора и се познаваха с всички, включително и с полицаите.
И, разбира се, животът в Лос Анджелис щеше да му помогне. Хари бе католик, но във филмовата индустрия човек на всяка крачка среща евреи. От години го канеха на еврейски празници, безброй пъти бе обядвал в ресторантчето на Нат и Ал, същински оазис за евреи артисти и сценаристи; редовно водеше свои клиенти при близките им в еврейските квартали. Неведнъж се бе изненадвал от приликата между еврейската шапчица ярмулка и шапчиците на католическите свещеници, от еднаквите им черни одежди. И ето че за добро или зло двамата с Дани се бяха превърнали в гостуващи равини от Израел, тръгнали на обиколка из Италия да разширят диалога между евреи и християни. Елена стана тяхна екскурзоводка и преводачка от Рим. Молеше се само за едно — някой да не ги заговори на иврит.
— Fuggitivo16 — рязко изрече единият от карабинерите и Хари моментално се върна към действителността.