Някъде изкукурига петел и този звук мигновено върна Томас Кайнд към непосредствената задача. В неясните лъчи на идващата зора пред него едва се мержелееше къщата. Беше настрани от пътя, оградена с каменна стена.
Томас Кайнд можеше да се вмъкне още когато пристигна малко след полунощ. Щеше да прекъсне електроснабдяването и да има предимство с очилата за нощно виждане. Но все пак би се наложило да извърши убийствата в пълен мрак. А не искаше да рискува срещу трима мъже.
Затова отби наетия мерцедес в един черен път на около километър и половина. Преоблече се в тъмнината и провери оръжията си — два деветмилиметрови валтера MPK7 с по трийсет патрона в пълнителите. После зачака спокойно, като си припомняше от време на време печалните събития в Пескара, когато собственикът на „Сервицио Амбуланца Пескара“ Еторе Капуто и жена му отказаха да разговарят за линейката, потеглила преди два дни от болницата „Санта Чечилия“ в неизвестна посока.
За жалост и тримата споделяха една обща черта — упорството. Капуто и жена му не искаха да говорят, а Томас Кайнд твърдо беше решил да не си тръгва без отговор. Въпросите бяха прости: кои са били хората в линейката и накъде са заминали.
Едва когато Кайнд притисна към челото на синьора Капуто двузаряден магнум четирийсет и четвърти калибър, Еторе изведнъж прояви непреодолимо желание да говори. Нямал представа кой е пациентът и хората с него. Шофьорът се казвал Лука Фанари, бивш карабинер, който работел от време на време за него. Преди няколко дни Лука наел линейката за неопределен срок. Накъде е заминал — не се знаело.
Томас Кайнд притисна още по-силно магнума в главата на синьора Капуто и повтори въпроса.
— Позвъни на жена му, за бога! — извика тя.
Деветдесет секунди по-късно Капуто остави слушалката. Съпругата на Лука Фанари му бе дала адрес и телефонен номер, на който да открие мъжа й, като предупреди да не ги разгласява при каквито и да било обстоятелства.
Според Капуто пациентът на Лука Фанари беше откаран на север. В частен дом. Близо до град Кортона.
Първите отблясъци на зората светлееха из небето, когато Томас Кайнд прескочи стената и наближи къщата изотзад. Носеше ръкавици, стоманеносиви джинси, тъмен пуловер и черни маратонки. Единия валтер държеше в ръка, другият висеше на рамото му. И двата бяха със заглушители. Приличаше на командос и в момента наистина беше такъв.
Пред себе си видя бежовата камионетка, паркирана край страничната врата. Пет минути по-късно бе претърсил цялата къща. Нямаше никого.
52
Рим, 7:00
Преди час Хари бе видял новината по един от англоезичните телевизионни канали — снимка на Байрън Уилис, външни кадри от кантората им в Бевърли Хилс и дома на Байрън в Бел Еър. Неговият приятел, шеф и наставник бе прострелян смъртоносно, пристигайки у дома си в четвъртък вечерта. Заради връзката му с Хари и събитията в Италия полицията не бе разгласила факта веднага. Сега по случая работеше ФБР, а по-късно през деня се очакваше в Лос Анджелис да пристигнат и следователи от Групо Кардинале.
Зашеметен и обзет от ужас, Хари позвъни в службата на Адриана и й остави съобщение да се свърже незабавно с Елмър Васко. Един час по-късно тя се обади от Атина. Току-що бе пристигнала от Кипър, където отразяваше сериозен сблъсък между гръцки и турски политици. Каза, че вече знаела за случая с Уилис и се опитвала да разбере нещо повече, преди да му позвъни.
— Има ли нещо общо с мен и тая гадост тук, в Италия? — попита Хари. Беше готов да се разплаче от яд и огорчение.
— Още никой не знае. Но доколкото разбрах, изглежда работа на професионалист.
— Боже мой, защо? — прошепна Хари. — Та той не знаеше нищо.
С усилие се овладя и попита докъде е стигнало издирването на брат му. Адриана отговори, че нямало промяна, полицията продължавала да тъпче на едно място.
Целият свят на Хари се сгромолясваше. Искаше му се да позвъни на Барбара Уилис, вдовицата на Байрън. Да поговори с нея, да я утеши и да сподели ужасната болка. Искаше да позвъни на старшите партньори Бил Розенфелд и Пен Бари, за да узнае какво точно е станало. Но не можеше. Нито по телефона, нито по факса, нито дори по компютърната мрежа, без риск да го засекат. Но и не можеше да седи със скръстени ръце; ако Дани бе жив, рано или късно го чакаше съдбата на Байрън Уилис. Мигновено си спомни как кардинал Маршано настоятелно му препоръча да погребе обгорелия труп под името на брат си, а после го предупреди да не рови из тази история. Очевидно кардиналът знаеше много повече, отколкото споделяше. Ако изобщо някой имаше идея къде се намира Дани, това бе той.