Може би наистина беше време да си отиде и да си спести главоболията. Сериозно обмисляше идеята. Жена му много му липсваше, а разследването тук само му губеше времето.
Едрата блондинка от Министерството на правосъдието обяви кратка трийсетминутна почивка за обяд. Присъстващите станаха, някои се посветиха на телефоните, други тръгнаха да проверяват електронната си поща, трети отидоха да хапнат в столовата. Рап до такава степен се беше отнесъл, че не забеляза как настървението на Стийли към него малко отслабна.
След като Валъри Джоунс миналата вечер си тръгна от вечерята, Стийли притисна Холмс да уточни какво точно е имал предвид за Рап. Тя самата не криеше, че знае твърде малко за него. Всичко, което беше чела или чула за неговите подвизи, тя определяше като преувеличение на журналистите. Холмс й отговори, че каквото и да е чела или чула, едва ли има нещо преувеличено. Да, медиите тълкуваха погрешно голяма част от фактите, но в случая с Рап те не знаеха дори и за половината от делата му.
— В действителност — добави Холмс, — те дори не са опознали върха на айсберга.
Холмс отказа да й съобщи подробности. Намекна само, че във Вашингтон има доста влиятелни хора, които подкрепят Рап в неговите дела. Хора, с които президентите, били те демократи или републиканци, често се съветват. Холмс я предупреди, че най-лесният начин да си съсипе кариерата и вероятно тази на шефа си е да продължи с глупавата акция срещу Рап. Също така я посъветва да внимава как се държи с шефката на Рап, доктор Кенеди. Въпреки скромното си и тактично държание директорката на ЦРУ разполагаше със значително влияние в кръговете, в които дори той не влизаше. За доказателство й довери, че човек от администрацията на Хейс скоро ще си отиде, а дори президентът още не го знае. Стийли тръгна да изразява предположенията си, но Холмс я веднага я прекъсна.
— Повярвай ми, човекът е много нависоко и не е вицепрезидентът. Той ще си е тръгнал до следващата есен и заслугата за това ще е на Кенеди.
Скептична по природа, Стийли реши да се вслуша в предупреждението на председателя на Демократическата партия, но само частично. В този Мич Рап имаше нещо много мистериозно и в същото време привлекателно. Някаква безпардонност. Той беше като животно, което не дава да го опитомят. Дързостта, която беше демонстрирал пред президента и високопоставените членове на кабинета, беше забележителна.
Но тя беше поставяла на колене мъже като Рап и преди. Всички те имаха една слабост. До такава степен пращяха от тестостерон, че и най-невинно оголените женски гърди, и най-лекото докосване на женска длан ги замайваше и лишаваше от здрав разум. Някога и Стоукс беше такъв, но неговата майка му бе избила всякакви мераци. Тя и съпругата на Мартин бяха опитомили и поставили под чехъл някога агресивния и привлекателен мъж. Сега той беше само остарял евнух в костюм.
Но дори и в разцвета на силите си Стоукс не би могъл да се сравнява с Рап. Грубоватите красиви черти на убиеца от ЦРУ, съчетани с факта, че е ликвидирал толкова много хора, го правеха опасен обект на сексуалните желания на жените. Стийли стоеше до вратата и го гледаше, докато хората излизаха от конферентната зала. В движенията му имаше подчертана грация на атлет.
Той забеляза, че го гледа, но на Стийли не й пукаше. Тя продължи да го изгаря с очите си, с грейнало от топлота и желание лице. Той извърна глава и миг по-късно тръгна към нея. Пеги забеляза, че Рап непрекъснато мести погледа си. Беше непрекъснато нащрек. Когато Мич се доближи, тя се протегна и нежно го хвана за китката. Нарочно докосна с пръста си неговата длан. Той реагира мигновено и ако Пеги не беше изучавала поведението му през последните минути толкова внимателно, можеше и да не забележи. Рап бързо обърна глава към нея, но не бе разтревожен, нито изненадан. Действията му бяха много ловки, както и начинът, по който издърпа ръката си и отстъпи настрани. Черните му очи се преместиха върху нея и я огледаха от главата до петите. Никога преди не беше виждала очи като тези, за миг дори забрави какво иска да каже.
Рап не обичаше да го докосва друг освен жена му. Близостта и физическият контакт бе свикнал да приема само професионално — като заплаха за живота му, а не като обичайното приятелско или служебно общуване. Погледна предпазливо юристката и се запита какво ли иска да му каже тя след случилото се предния ден. Днес цял ден не беше казал нито дума. Бе се дистанцирал от акцията по издирването, защото си даваше сметка, че не е по силите му да се бори с бюрократите. Но ако тя си търсеше нова кавга, Мич нямаше да отстъпи лесно.