— Ще имам деца, ще играя голф… не знам. Все ще измисля нещо.
— Ще умреш от скука още на втория месец — отвърна Раймър. — Единствената причина, поради която аз напускам, е, че съм на ръба на фалита, след като осигурих колеж на трите си деца. Трябва да натрупам малко пари, преди с жена ми да отплаваме към залеза.
Рап изгледа недоверчиво Раймър.
— Тия от Вътрешната сигурност да не са ти промили мозъка?
— И така да е, аз съм вече на петдесет и шест. А ти едва си превалил трийсет и пет. Имаш още много време, докато наистина се умориш.
Макмахън погледна нетърпеливо часовника си.
— Добре… сега, щом вече свършихме с консултациите за кариерата ти и решихме да останеш, може ли да пристъпим към работа?
— Да, защо не. — Рап се усмихна.
— Пол има интересна информация, която не иска да разпространява по официалните канали. След като я чуеш, ще си промениш плановете за напускането.
Да, Макмахън успя да привлече вниманието му. Рап се обърна към Раймър:
— Какво има?
— Руснаците, макар и скришом, доста ни помогнаха. Истината е, че те са притеснени и загрижени за разпространението на радикалния ислямски фундаментализъм не по-малко от нас. В известна степен дори повече.
— И би трябвало. Онези са им в задния двор.
— Да, е, както и да е… Проведох доста интересен разговор с един мой руски колега. Разговорът беше неофициален, разбира се. Изпратих му проби от радиоактивния материал и той потвърди, че е от техните.
— Интересно. Има ли предположение как „Ал Кайда“ се е сдобила с него?
— В момента проверява. Теорията му ми звучи доста правдоподобно.
— Да я чуем.
— Първо, той потвърди, още преди да е видял материала и без да е направил проби, че си имаме работа с един от техните ядрени експлозиви за мирни цели, които са изпитвали в казахстанския полигон в края на шейсетте години. Дори се сети, без да гледа никакви статистики, че по това време са изпитали двайсет такива оръжия. И ето сега става интересно. Нито руснаците го признават, нито ние, но не всичките опити са били успешни.
— Това не ме изненадва — каза Рап. — Нали поради тази причина се наричат опити.
— Да, но това, което ще чуеш сега, не само ще те изненада, но и ще те шокира. Като казвам, че не са били успешни, имам предвид, че някои от тях са достигнали критичната си маса, но не са постигнали максимална мощност. Други пък просто не са се задействали както трябва.
— Искаш да кажеш, че не са се взривили ли?
— Не точно. В повечето случаи бомбите са се взривили, но не са достигнали критичната си маса.
— Обясни ми го на нормален език, ако обичаш.
— Тези оръжия са много прецизни. Ако експлозивът, който се поставя около ядрения материал — Раймър очерта с длани кръг във въздуха — не проработи както трябва, не достига критична маса. Схващате ли?
Макмахън и Рап кимнаха.
— Е, в част от случаите конвенционалният експлозив просто не се задейства. Нямаме критична маса и минаваме към следващия опит. Ако беше по-лесно, щяхме да се опитаме да извадим ядрения материал от дупката, но по-вероятно бихме го зарязали заровен в земята. Сега, като знам как са действали руснаците, предполагам, че изобщо не са си направили труда да вадят материали от неуспешните опити.
— Защо? — учуди се Макмахън.
— През петдесетте и шейсетте години разполагахме с толкова много от този материал, че беше много по-лесно да започнем наново, отколкото да влизаме в радиоактивната дупка и да вадим от там парчета, които вероятно ще се окажат безполезни.
— Значи — Рап съпостави информацията, — казахстанският полигон е пълен с такива ядрени отпадъци. Колко на брой са горе-долу?
— Не знаем точно — отвърна Раймър.
— Приблизително.
— Поне десетина, а може би и повече.
Рап зяпна.
— Защо, по дяволите, никой не ми е казвал за тази заплаха?
— Защото не беше разглеждана като заплаха. Този казахстански полигон на практика представлява радиоактивно сметище. Мисълта някой да отиде и да изрови една от тия пущини звучи направо абсурдно. Без необходимото оборудване всеки, който се опита, би умрял. А дори и да разполагаш с оборудване, трябва да действаш много бързо, за да не получиш смъртоносна доза радиация.
Рап закри лицето си с длани.
— Или просто да обещаеш на тайфа млади ислямисти, че ще им дадеш билет за Рая. — Рап стана и погледна телефона си.
— Този полигон още ли е действащ? — попита Макмахън.
— Не.
— Охранява ли се?
— Площта му е над триста и двайсет хиляди квадратни километра.
— Значи няма охрана? — Макмахън беше разочарован.
— Не.
— Това е много лошо — заключи Рап.