Рап се обърна към бившия рейнджър, който му бе отстъпил картечния си пистолет.
— Стан, помни… не вади пистолета, преди да си стъпил на палубата. Ще те прикриваме. Тичай веднага към руля, но не спирай двигателите, преди хеликоптерът да се е вдигнал достатъчно високо. Пилотът ще гледа да поддържа същата скорост от трийсет и два километра в час, при това ще лети странично. Ако издърпаш дроселите и намалиш скоростта на лодката прекалено рязко, перките може да ти отрежат главата.
Бившият рейнджър кимна.
Вертолетът бавно се издигна и остави под себе си мократа от дъжда трева. Достигна височина от шест метра и полетя. Бавно, едва доловимо се насочи напред, успоредно на моста, притаен зад огромните бетонни платна, по които профучаваха коли от единия щат за другия. Машината напредваше метър по метър, приблизително на първата трета от моста спря. Макар и да очакваха появата му, хеликоптерът на Парковата полиция ги стресна. С ревящи двигатели той светкавично изскочи над моста, после рязко се гмурна до височина само десет-петнайсет метра над водата.
След като го изчака, хеликоптерът на ЦРУ продължи напред. Целта бе да застане точно на мястото, където щеше да се появи моторницата. Рап се наведе навън, доколкото му позволяваше позицията. Искаше да забележи лодката възможно най-рано, за да имат повече време да реагират. Няколко секунди по-късно се показа първо носът, а после и капитанският мостик. Когато цялата моторница мина под моста, вертолетът се снижи и я последва странично — с вратата напред. Пилотите си вършеха работата перфектно, застанаха точно зад съда и бързо изравниха скоростта.
Рап се прицели в главата на мъжа на мостика, който се беше вторачил в хеликоптера на Парковата полиция. Мъжът усети, че зад гърба му става нещо непредвидено, и бавно се обърна. Рап го гледаше напрегнато, чакаше и най-малкия повод да натисне спусъка. Вертолетът не се откъсваше от моторницата. Деляха ги трийсет метра. Изминаха няколко секунди, но за Мич действията се развиваха като на забавен каданс.
Мъжът — висок, мургав, чернокос, се обърна и погледна право към Рап. В тази част от секундата непознатият реагира по абсолютно изненадващ и неочакван начин. Той се усмихна.
Рап натисна два пъти спусъка. Миг след това цевта се премести надясно и спря върху човека, който управляваше моторницата. Хеликоптерът увисна над лодката. Тъкмо когато онзи се обръщаше по посока на шума, Мич изстреля бързо още два куршума. И двата улучиха мишената над лявото ухо.
91
Моторницата започна бавно да завива надясно. Ако не я овладееха бързо, положението щеше да излезе от контрол. За щастие двамата пилоти от ЦРУ бяха наистина много добри. Те се настроиха към новата посока на съда и така направиха маневрата, че страничната врата на хеликоптера се озова точно над платформата на кърмата. Рап взе на мушка каютата и когато увиснаха на два метра от палубата, извика:
— Хайде! Тръгвай!
Командосът от ЦРУ скочи и се приземи на палубата точно както го бяха обучавали — с равно разпределена тежест на тялото върху двата крака и с леко сгънати колене. Претърколи се на левия си хълбок и светкавично извади пистолета от кобура. Веднага щом той се затича по стъпалата към мостика, Рап рязко откопча колана и скочи след него. Удари се малко по-твърдо от планираното, но въпреки болката в лявото коляно стисна зъби и тръгна към стълбите за каютата.
Най-отпред се движеше дебелият черен заглушител на оръжието му. В сенките забеляза някой на пода, но онзи беше с гръб към него. Мич очакваше, че надолу по стълбите, вдясно, се намира тоалетна. Освен там терористите нямаше къде другаде да се скрият с изключение на багажното отделение в носа на моторницата. Тъй като нямаше много време и никой не го прикриваше, той изстреля откос от осем куршума по тоалетната, след което рязко отвори вратата. Празна беше.
Извъртя се бързо и удари с крак мъжа, който беше седнал на пода. Кракът му се заби право в корема на непознатия и го събори по гръб. Мич насочи автомата към главата му и се вгледа в лицето. Първото, което забеляза, беше струйките кръв по краищата на устата му. После видя изпъкналите кървясали очи и изгорялата, белеща се кожа. Този сякаш го бяха извадили от микровълнова фурна.