Кенеди изпрати сина си в банята да си измие зъбите, след което отиде в другата баня да си вземе душ. Когато свърши, той вече се бе завил в леглото, готов за сън. Със сигурност беше попретупал миенето на зъбите, но Кенеди беше твърде уморена, за да му направи забележка. Той бе добро дете, възпитано и послушно, получаваше отлични оценки в училище и не се замесваше в неприятности. Някой и друг кариес нямаше да го убие.
Започни деня с позитивна нагласа и го приключи с позитивна нагласа. Това беше девизът й, поне вкъщи. Имаше и неща, които не можеше да контролира: политиците на Капитолия, президента и неговите съветници, журналистите и дори някои от служителите си в Ленгли. Кенеди изслуша как Томи си каза молитвата и го целуна по челото.
— Обичам те.
Той се обърна на другата страна и смотолеви:
— И аз.
Вече го губеше. Сякаш беше вчера, когато го носеше на ръце до леглото, а той я поглеждаше в очите и й казваше, че я обича. Сега навлизаше във възраст, в която момчетата се отнасяха отчуждено към момичетата и жените, включително и майките. Кенеди го погали по гърба, стана и излезе от стаята.
Сега, след като се беше погрижила за детето си, можеше да посвети малко време и на себе си. Една приятна дълга и гореща вана щеше да й се отрази добре. Щеше да зареже всички тревожни мисли за работата в продължение на половин час. Влезе в малкия дрешник и свали дрехите си. Сложи копринената блуза в чувала за химическо чистене и се запъти към банята. Направената в старовремски маниер вана беше наполовина пълна с вода, от която се вдигаше пара. Кенеди добави във водата лосион и спря чешмата. Трябваше да издържи някак си още три дни, после щяха да прекарат заедно страхотен и спокоен уикенд. Тя, Томи и майка й планираха да отидат на гости на братовчедите на морето. Щяха да се препичат на слънце, да сърфират и да се забавляват. Идеалният начин да се започне лятото. Поне така се надяваше да стане, макар че не бе изключено за пореден път да я извикат по спешност в службата и Томи и майка й да прекарат уикенда край морето без нея.
Тъкмо се канеше да потопи единия си крак във водата, когато цялото спокойствие и идилия бяха нарушени от познат звън. Кенеди, която по характер беше хладнокръвна, отправи към телефона с мигащата червена лампичка гневен поглед. Апаратът за специална връзка нямаше телефонен секретар. Ако не го вдигнеше, просто щяха да се обадят на служителя от охраната й и той любезно щеше да качи и да почука на вратата на банята.
Нервно грабна халата си от закачалката и отиде до нощната масичка в спалнята. Опита се да разчете номера върху дисплея без очила. Изглежда бяха от Центъра за глобални операции на ЦРУ. Кенеди сграбчи слушалката.
— Директорът на Централното разузнаване Кенеди слуша. — Умората не й пречеше да се държи професионално.
Гласът от другата страна на линията звучеше дрезгаво и някак доста отдалечено:
— Айрини, Мич е.
Кенеди погледна часовника на масичката. Наближаваше десет вечерта, което означаваше, че там, където се намира Рап, още няма шест сутринта.
— Наред ли е всичко?
— Да…
— Къде си?
— Прелитаме над границата. Виж, не искам да те тревожа, но в селото открихме доста сериозна информация. Необходимо е да повикаш хората, отговарящи за Югозападна Азия в Центъра за борба с тероризма, да се обадиш на шефа на резидентурата в Кандахар и да му наредиш да бъде на разположение. Особено ако ми потрябват преводачи.
Кенеди се намръщи.
— Колко сериозна е тази информация?
— Още не знам.
— Тогава защо е това бързане? — Кенеди не харесваше идеята да задейства цялата машина без основателни причини.
— Имай ми доверие. Трябва да действаме бързо.
Кенеди долови нещо странно в гласа му.
— Мич, звучиш ми малко омърлушен. Какво става там?
Рап замълча за известно време.
— Чуй ме, не искам да бия алармата и да вдигам всички под тревога, преди да проверим нещата. Открихме подземно скривалище под къщата.
— Какво скривалище? — Кенеди вече беше нащрек.
— Беше пълно с папки и досиета. Повечето от тях са написани на пущу, но някои са на арабски. Имаше също няколко компютъра и карти.
— И? — Кенеди знаеше, че има и още нещо, иначе Рап не би се обадил.
Последва дълга пауза.