Стийли отвори вратата на дрешника и започна да изважда една по една различни кутии, докато не откри сателитния телефон, който й бяха дали преди повече от година. Не беше сигурна дали батерията е заредена, но не можеше да не вземе апарата със себе си. Вече се канеше да излезе от апартамента, когато усети, че не си е взела дамската чанта. Върна се в кухнята. Метна набързо по-голямата чанта на рамото си, взе малката и излезе, но забрави да заключи вратата. Когато се сети и за това, вече беше в гаража. Ядоса се и взе да ругае. Понечи да се върне, но размисли. Сега не беше време да се тревожи за незаключени врати.
27
Двете коли пристигнаха в базата без много шум. Специалните сили имаха свое отредено място на територията на базата. Един военен полицай с джип „Хамър“ ги ескортира до командната палатка на генерал Харли. Рап понечи да слезе от пикапа, но се спря. Беше му писнало да слуша виковете на Уахид Абдула и възнамеряваше да реши проблема, като го зашемети и прати в несвяст. Мич също беше прострелван и знаеше, че никак не е приятно, но този човек викаше, стенеше и плачеше вече близо половин час.
Рап отвори задната врата. Надяваше се Абдула да се изтърколи и да се удари достатъчно силно в земята, че да си счупи челюстта. Желанието му не се сбъдна обаче. Саудитецът закрещя още по-силно, щом видя мъчителя си. От щабната палатка наизлязоха войници и самият генерал Харли. Рап би предпочел да избегне подобна сцена, но сега имаше промяна в плановете. Урда и неговите афганистански телохранители сграбчиха останалите двама пленници и ги подпряха на пикапа.
Никой, дори генералът, не се осмели да попита Мич защо, след като са взели петима пленници, сега се връщат само с трима. Имаше неща, които Харли предпочиташе да не знае.
— Искаш ли този да го прегледа лекар? — попита Харли и посочи към Абдула, който продължаваше да крещи и да се задъхва, сякаш всеки момент ще припадне.
Рап го обзе желание да го фрасне с дръжката на пистолета и да му помогне. Само че да се държи по подобен начин пред всичките тези офицери не беше добра идея. Без особено желание той се съгласи Абдула да бъде прегледан и превързан. Така или иначе първо трябваше да погледне каква информация е събрана, преди да пристъпи отново към разпитите. Иначе нямаше как да разбере кога му казват истината и кога лъжат.
Веднага се показа военен медик, който обработи раните на пленника.
Урда попита Рап дали да отведат останалите двама. Рап му отговори, че е по-добре да останат. Хубаво беше да им покажат, че към тях се проявява все пак някакво състрадание.
Мич се приближи до медика и се наведе, за да не ги чуят другите.
— Бий му малко морфин. Колкото да не го боли половин час.
Медицинската помощ идва тъкмо навреме, каза си той. Малко морфин щеше да успокои временно болката и когато Абдула се отпуснеше, може би щеше да проговори.
Застана до саудитеца и тихо му заговори на арабски:
— Ще проверя това, което ми каза. Ако разбера, че си ме излъгал, ще започна да ти режа пръстите един по един.
После се изправи и махна на Урда. Двамата офицери от ЦРУ отидоха при генерал Харли.
— Има ли къде Джамал да продължи разпита на тези тримата? — попита Рап генерала.
— Да… Приготвили сме записваща апаратура и всичко необходимо. Освен това неколцина от моите момчета изявиха желание да помогнат.
— Това е добре. — Рап се обърна към Урда, но генералът го стисна за ръката.
— Ако ще бъдете груби с тях, искам в стаята да присъстват само хора от „Делта“. И всички камери да са изключени.
Рап и Урда кимнаха.
— И никакви екзекуции. — Клюките в една военна база бяха нещо толкова обичайно, колкото и физическата подготовка. — Ако ще прибягвате до такива неща, по-добре ги изведете от базата. — Генералът ги погледна сериозно, за е сигурен, че са наясно с изискването му.
— Разбрано — отвърна Рап, а Урда кимна.
Харли показа, че е доволен от реакцията им и се обърна към един от хората си:
— Капитане, би ли придружил господин Урда и неговите… — За малко не изрече „пленници“. — Би ли завел господин Урда до онова място.
Афганистанските телохранители хванаха Абдула, а Урда — другите двама, и ги поведоха.
Докато генералът ги наблюдаваше, тихо каза на Рап:
— Не мога да повярвам, че имат атомна бомба.