— Зависи дали взривът ще е над или на земята и дали ще бъде задействана през деня или вечерта. Преките поражения се изчисляват на двайсет хиляди души, ако взривът е на земята, но могат да възлязат на половин милион или повече, ако е във въздуха през деня, в работно време.
Настъпи неловко мълчание. Никой от хората, осъзнаващи в момента размерите на надвисналото разрушение, не искаше да вземе думата. Чу се приглушена ругатня. Флъд отново се намеси:
— Освен че ще има жертви, самият град ще остане необитаем за период от трийсет до седемдесет години. Зависи колко време ще се задържи радиационният фон.
— Доктор Кенеди — обади се главният прокурор Стоукс, — след като задействахте операция Ноев ковчег, предполагам, не само картата ви е разтревожила.
— Да. От известно време се опитваме да установим местонахождението на няколко изчезнали пакистански ядрени учени. При операцията открихме материали, в които е отбелязано вербуването на тези учени. Мои хора сега преравят събраната информация, за да си съставим по-пълна картина на това, срещу което сме изправени. Няма никакво съмнение обаче, че пакистанците успешно са работили за „Ал Кайда“. Освен това имаме и няколко устни потвърждения от един от терористите, че нападението във Вашингтон ще е с ядрено оръжие.
— Как, по дяволите, са се сдобили с ядрено оръжие? — попита министърът на отбраната Кълбъртсън.
— В момента установяваме — отвърна Кенеди.
— Може би трябва да започнем от пакистанците? — реагира бурно министърът на отбраната.
Кенеди погледна към президента. Вече бяха обсъждали този въпрос.
— Мисля да говоря с генерал Мушараф — отвърна президентът. — Но преди това искам да анализираме по-цялостно информацията, която пристига от Кандахар.
— Как са успели да вкарат подобно нещо в страната? — попита началничката на кабинета.
— Още не знаем със сигурност. Едната версия е със самолет, но е възможно да са вкарали бомбата и с кораб.
— Знаем ли кога са пристигнали?
— Смятаме, че е било вчера.
— Как по дяволите са минали покрай всичките сензори?
Кенеди бе леко объркана. Досега поне два пъти в същата зала бяха обсъждали с Джоунс недостатъците на сензорите.
— По-късно ще имаме време да разберем как точно са вкарали оръжието в страната. Сега трябва да се съсредоточим върху усилията ни да го открием и да се приготвим за най-лошото.
— Ами Вашингтон? — не мирясваше Джоунс. — Нали всеки мост и шосе, влизащи в града, са натъпкани с устройства, които могат да засекат подобни неща.
— Така е, но не са ефективни на сто процента.
— Господин президент — обади се министърът на вътрешната сигурност, — след около два часа този град ще се събуди и ще дойде час пик. Ако наистина Вашингтон е мишена, трябва да обмислим затварянето на всички пътища. Както посочи генерал Флъд, жертвите ще са най-много, ако хората влязат в града.
Президентът погледна към Кенеди за съвет.
— Позволете ми да не се съглася — отвърна директорът на ЦРУ. — Докато не получим по-конкретна информация, подобни действия ще бъдат прибързани и само ще възпрепятстват търсенето на устройството.
Вътрешният министър се намръщи.
— Най-малкото трябва да започнем да проверяваме всички камиони и микробуси на влизане в града. Трябва да помислим и дали да не затворим метрото.
— Бих ви посъветвала да изчакаме още един час — каза Кенеди.
Министърът на финансите Кийн, който се намираше в Маунт Уедър заедно с министъра на вътрешната сигурност и вицепрезидента, също поде темата:
— Господин президент, ако тръгне мълвата, трябва да сме готови да затворим финансовите пазари… дори преди да отворят.
В един миг съвещанието се превърна в какофония от гласове и разговори между отделните групи. Президентът Хейс леко отдръпна стола си от масата и се замисли докъде може да ги докара подобно безумие.
Директорът на ЦРУ Кенеди се наведе до него и каза:
— Сър, ако въведете ред в съвещанието, бих могла да предложа начин на действие.
Хейс обичаше да чува уверения и успокояващ глас на Кенеди.
— Тишина, всички! — Както повечето добри оратори и президентът знаеше как да използва гласа си, за да влияе на хората. Не се наложи да повтаря отново.
— Има думата, доктор Кенеди — отсече той.
Кенеди сложи длани на масата и заговори с още по-уверен тон:
— С всяка следваща минута ние получаваме по-ясна представа за ситуацията. Колкото и да е странно и нелогично, най-добрият начин на действие в момента е да не правим нищо. Сега е четири и петнайсет сутринта. Остава малко време, докато столичани излязат на път за работа. Предлагам в следващия час да дадем на хората ни за борба с тероризма да се заемат с това, за което са обучени, и да не им се месим. В пет и половина ще се съберем отново и ще решим какво да предприемем по-нататък.