— Слушам те.
— Оказа се, че информацията, дадена от ЦРУ, е точна. Моят екип потвърди, че във въпросния контейнер се съдържа устройство, направено от специален ядрен материал. Достатъчно голямо е, за да създаде предварително изчисления взрив с мощност двайсет килотона.
Настъпи тишина. Размениха се объркани погледи, неколцина измърмориха нещо.
Накрая президентът зададе въпроса, който беше на езика на всички:
— Устройството обезопасено ли е?
Раймър се поколеба за секунда.
— Това е сложен въпрос, сър — отвърна той. — Ако вземем предвид, че то е в наши ръце, тогава, да, обезопасено е. Но доколко е стабилно… тепърва предстои да разберем.
Началничката на кабинета смръщи лице и попита:
— И какво, по дяволите, значи това?
— Значи, че то е у нас… а не у терористите — отговори Раймър. — В същото време обаче, хората ми нямаха достатъчно време да определят структурата на устройството.
Джоунс размаха ръце пред лицето си и с примирен тон продължи:
— Господин Раймър, извинете ме, но не ви разбирам. Можете ли да повторите на прост език за тези, които нямат техническо образование?
— С две думи, ние не знаем дали проклетото нещо е готово да се взриви или не. — Очевидно с тези думи успя де спечели вниманието на всички. — Трябва да действаме предпазливо. Не можем просто така да отворим вратата на контейнера и да започнем да тарашим за бомбата. Може да има капан. Затова моите хора първо ще го видят на рентген, за да определят как е сглобено устройството.
Президентът скръсти ръце.
— Изложи ми най-оптимистичния и най-песимистичния вариант.
Раймър сви рамене.
— В най-добрия случай… досега не сме имали нещо подобно.
— Но в момента имаме — настоя Хейс.
— В най-добрия случай — Раймър отново сви рамене — механизмът на устройството няма да е задействан и на нас ще ни е сравнително лесно да го обезвредим. В най-лошия случай… някой чака и наблюдава контейнера в Чарлстън и вече знае, че сме го разкрили.
— И?
— Тогава могат да взривят бомбата с дистанционно, сър, и за един миг град Чарлстън ще остане само в миналото.
Президентът хвърли поглед към министъра на вътрешната сигурност, който само преди минути беше настоявал да се блокира целия град. Отбеляза си го наум и отново се обърна към Раймър:
— Как ни съветваш да постъпим?
— Преди да правим каквото и да е, сър, трябва да разберем точно какво има в контейнера. Това ще ни отнеме малко повече време и търпение. Щом разберем пред какво сме изправени, все ще се оправим някак. Повикали сме от Форт Браг екипа за обезвреждане на оръжия за масово унищожение на „Делта Форс“. Те пътуват към Чарлстън. До тогава моят екип успешно ще диагностицира ситуацията.
— До колко време ще стане?
— До половин час хората ми ще имат доста ясна представа за устройството.
— А ако е задействан механизмът и вече тиктака?
— Тогава на „Делта“ ще се наложи да действа много бързо, сър.
Президентът се почеса по брадичката.
— Добре, Раймър, желая ви успешна работа. И се свържете веднага, щом научите нещо ново.
43
Хаосът настъпи почти веднага след това. Не беше учудващо, че дойде най-напред от Маунт Уедър, където се бяха заврели вицепрезидентът Бакстър, министърът на финансите Кийн и министърът на вътрешната сигурност Макелън. Идеята да се сложат тримата на едно място не беше много уместна. Всеки от тях поотделно имаше характер, който едва се търпеше в нормални обстоятелства. В разгара на съвсем реална криза те направо изпаднаха в истерия. Главният прокурор Стоукс обаче запази спокойствие. През последния час той беше мислил доста, и то не само за непосредствено предстоящите събития, които щяха да променят историята. Той гледаше далеч напред в бъдещето. Навикът му беше вкоренен от майка му. При всяка криза имаше решителен стадий, в който или всичко се сриваше надолу в пропастта, или катастрофата биваше избегната. Повечето хора веднага тичаха да се скрият, обзети от паника, от шок. По-хитрите и находчивите обаче именно в такива моменти умееха да се възползват от възможността, а сегашната криза беше крайно драматична. Ако бомбата гръмнеше, Стоукс съзнаваше, че завинаги ще го свързват с президента, който не е реагирал достатъчно навременно и бързо.
Майната му на Министерството на вътрешната сигурност! Американският народ имаше много смътна представа как трябва да се действа. Министерството на правосъдието и ФБР бяха съвсем друго нещо. Гражданите знаеха, че президентът и главният прокурор трябва да ги защитават у дома, в родината им.