Всички се засмяха.
— Какво има сега? — попита Хейс.
— Нищо. Нищо, с което си заслужава да те занимавам.
— Сигурна ли си?
Джоунс се поколеба.
— Свиках среща след трийсет минути, за да обсъдим стратегията. До тогава ще почака. Вашата поява тук, в Белия дом, временно разсея напрежението. — Шефката на президентския кабинет прекара ръка през косата си.
— Вал, искам да те запозная с Пеги Стийли, моят заместник по борбата с тероризма — каза Стоукс.
Докато Стийли и Джоунс си стискаха ръце, първата забеляза тъмните кръгове под очите на началничката на кабинета. На нейния фон Пеги изглеждаше доста свежа. Външният й вид престана да бъде повод за притеснение.
— Пеги Стийли — повтори Джоунс името, сякаш го беше чувала и преди. Изведнъж в очите й проблесна искра, явно се беше сетила. — Пат Холмс?
— Да. — Стийли се усмихна. — Пат казва, че сте най-напористата в този град.
Джоунс кимна одобрително и потупа президента по корема.
— Чу ли това?
— Нямам намерение да споря с теб — отвърна Хейс и вдигна ръце във въздуха.
— И добре ще направиш. — Джоунс отново се обърна към Стийли: — Трябва да поговорим насаме. Пат ми разказа за вечерята ви. Напълно съм съгласна.
Хейс наостри уши. Какво ли замисляха политическите му помощници? В повечето случаи планирането на различни стратегии беше почти незначително на фона на всичко останало, но понякога тяхната жажда за победа надхвърляше чертането на безобидни схеми.
Докато гледаше ту към Джоунс, ту към тази доста красива и привлекателна Стийли, Хейс реши, че трябва да разбере какво замислят председателят на Националния комитет на Демократическата партия и присъстващите тук жени.
— Какво заговорничите зад гърба ми?
Стийли беше перфекционистка, която винаги изпипваше детайлите до милиметър. Тази нейна склонност беше част от постоянния й стремеж към победа. Детайлите имаха значение при подготовката, но щом съдебният процес или политическият дебат започнеше, тя се съсредоточаваше върху общата картина и влизаше в действие със замах.
Стийли не изчака Джоунс да отговори.
— В Министерството на правосъдието има консенсус, сър, че Законът за защита на нацията е прекалено кардинален. Вече имаме няколко показателни дела, които бавно си пробиват път нагоре по системата, към Върховния съд. Както се развиват събитията, съдът ще се произнесе по тези дела към края на лятото и началото на есента.
— В последните месеци от кампанията за преизбирането ти — добави Джоунс.
— Консенсусът, сър, е, че съдът ще ни създаде големи проблеми. И не само веднъж. Трябва да сме готови за поредица от шумни съдебни поражения.
Президентът се замисли. След случилото се тази сутрин Законът за защита на нацията непременно трябваше да се укрепи още повече.
— Моментът, в който ми го съобщавате не е много подходящ. — Хейс реагира с намръщено лице и суров поглед. — Ако не сте забелязали, група терористи за малко не прекара ядрено оръжие в страната ни.
Стийли се изпъна и фиксира Хейс с погледа си:
— Господин президент, позволете ми да не се съглася с вас. По-подходящ момент едва ли ще има.
Главният прокурор Стоукс отстъпи половин крачка назад, за да наблюдава бившата си любовница в действие. Забеляза, че дори когато е съгласна, тя го прикрива. Тонът й беше твърд, но уважителен. Умоляващ, но не отчаян. Пеги излагаше факт след факт и в крайна сметка представи политическата гледна точка много умело. Стоукс я беше виждал такава и преди и познаваше президента достатъчно добре. Хейс нямаше шанс. Стоукс и Джоунс си размениха бързи погледи. Да, началничката на президентския кабинет наистина беше впечатлена. Главният прокурор се замисли за Националното събрание на Демократическата партия, насрочено за лятото. Представи си как държи забележителна реч, а пред шумящата тълпа президентът обявява него за вицепрезидент.
49
Мани Гомес се чувстваше като болен. Първо се потеше, а след няколко минути го тресеше от студ. Опита се да си спомни дали не пил нещо съмнително в Мексико, но можеше да се закълне, че не е. Винаги си носеше със себе си вода. Дори не беше пренощувал там. Само прекоси границата при Ларедо, взе товара си и отново се върна.
В момента караше със сто и трийсет километра в час по междущатски път 20. Алабама беше останала зад него и се виждаше в огледалото. Навлизаше в Джорджия и неразположението му беше попреминало. Намираше се зад волана вече петнайсет часа и ако искаше да стигне на време за бейзболната игра на сина си, трябваше да свали товара, да отиде на терминала във Форест Парк, да вземе следващия товар за Тексас и да се изнесе от града сутринта, преди движението да е станало прекалено натоварено.