Като педантичен младеж, Лойд изготви кратък доклад относно запитването и дадения от него отговор и го изпрати в администрацията. В ранните утринни часове нощният дежурен там го погледна скептично и тъй като се отнасяше до Париж, пусна го в кутията на Френския отдел при Форин Офис. Цялата кутия трябваше да се предаде лично на шефа на този отдел при пристигането му на работа същата сутрин.
14.
Чакала се надигна в обичайния за него час — седем и половина, изпи оставения до леглото чай, изми се, взе душ и се обръсна. Веднъж облечен, измъкна хилядафунтовата пачка от подплатата на куфара, пъхна я във вътрешния си джоб и слезе за закуска. В девет часа вече бе на тротоара на Виа Манцони пред хотела и пое надолу да търси банки. В течение на два часа влизаше ту в една ту в друга, за да сменя английските лири. Двеста бяха сменени срещу италиански лирети, а останалите — за френски франкове.
Към средата на предобеда приключи с тази задача и спря за едно еспресо в някакво кафене на открито. След това се зае с второто си издирване. След редица въпроси, зададени на случайни минувачи, се озова в една от задните улички край Порта Гарибалди, работнически район недалеч от гара Гарибалди. Тук намери онова, Което търсеше — цяла редица единични гаражи, които се даваха под наем. Нае един от собственика, който държеше и сервиз на ъгъла. Таксата за два дни бе десет хиляди лирети — доста над обичайната, но пък от друга страна, наемният срок бе твърде кратък.
От квартален магазин за инструменти купи работен комбинезон, ножици за метал, няколко метра тънка стоманена тел, електрожен и електроди. Всичко това сложи в купена от същия магазин торба, която остави в гаража. Като пусна ключа в джоба си, отиде да обядва в една гостилница в по-изисканата централна част на града.
В ранния следобед, след като се бе уговорил по телефона от гостилницата, той пристигна с такси в малка и не особено преуспяваща фирма за даване коли под наем. Тук нае купена на старо алфа ромео модел 1962 година, но с ретродизайн — двуместен спортен автомобил. Обясни, че желае да обиколи Италия през идните два месеца, колкото е ваканцията му, и ще върне колата в края на този срок.
Паспортът, британската и международната му шофьорска книжка бяха в ред, а застраховката му бе уредена за един час в разположена наблизо фирма, която обикновено се грижеше за делата на автомобилното бюро. Депозитът бе голям — равностойността на над сто лири стерлинги, но пък към средата на следобеда колата бе негова, с ключ в контакта, а собственикът на фирмата му пожелаваше приятна почивка.
При по-раншни проучвания в Автомобилната асоциация в Лондон го бяха уверили, че тъй като и Франция, и Италия са членки на Общия пазар, няма сложни формалности при преминаване с кола с италиански номер във Франция, ако шофьорските книжки, регистрацията на колата, документите за наемането й и застраховката са в ред.
В резултат от лично запитване в Италианския автомобилен клуб на Корсо Венеция научи името на високо реномирана застрахователна къща наблизо, специализирана в застраховане на моторни превозни средства при пътувания в чужбина. Тук плати в брой допълнителна застраховка за пътуване във Франция. Фирмата, както го увериха, поддържала двустранни отношения с голяма френска застрахователна компания, така че полицата им щяла да бъде приета без никакви затруднения.
Оттук откара алфата обратно при „Континентале“, остави я на хотелския паркинг, качи се в стаята си и измъкна куфара с частите на снайперската пушка. Малко след пет часа отново бе на улицата, където нае самостоятелния гараж.
Затворил благополучно вратата зад гърба си, той свърза кабела на електрожена с фасонката на лампата отгоре, сложи на пода до себе си силно фенерче, с което да осветява колата отдолу, и се захвана за работа. В продължение на два часа внимателно заварява тънките стоманени тръби, в които бяха частите на пушката, към вътрешните стени на купето. Една от причините да избере алфа ромео бе обстоятелството, че след проучвания на автомобилни списания в Лондон бе разбрал, че сред италианските коли тази се отличава с яка каросерия и дълбоки улеи, образувани от двойните ламарини по вътрешните ръбове.
Самите тръби бяха вкарани всяка поотделно в чорапчета от подобна на зебло материя. Стоманената тел бе плътно омотана около тях в улеите и там, където се допираше до купето, бе прикрепена към него с точкова заварка.
Докато свърши, комбинезонът бе целият омазан от мръсотиите по пода, а ръцете го боляха от усилията да притяга телта към купето. Но работата бе свършена. Тръбите бяха почти неоткриваеми, освен при много внимателен преглед отдолу, а и скоро щяха да бъдат покрити с прах и кал.