Единият от паспортите бе поискан след януари 1961 година, но това нищо не означаваше, макар да беше важно, че в архива нямаше заявление за паспорт от същия този Калтръп с дата, по-раншна от тази на документа, с който разполагаше Томас. Ако бе използвал друго име в Доминиканската република, откъде-накъде в слуховете, които по-късно го свързваха с убийството на Трухильо, щяха да го споменават с името Калтръп? Томас бе склонен да не възлага особени надежди на този закъснял кандидат за паспорт.
От останалите петима единият бе твърде възрастен — към август 1963 бе на шестдесет и пет години. Другите четирима бяха потенциални възможности. Нямаше значение дали отговарят на даденото от Льобел описание на висок блондин, тъй като задачата на Томас бе да елиминира. Ако и шестимата можеха да бъдат освободени от подозрението, че въплъщават личността на Чакала, толкова по-добре. С чиста съвест щеше да осведоми Льобел за това.
Във всяко от заявленията имаше посочен адрес — два в Лондон и два в провинцията. Не бе достатъчно просто да позвъни, да поиска да говори с г-н Чарлс Калтръп и да го попита дали през 1961 година е бил в Доминиканската република. Дори да е бил, днес преспокойно можеше да го отрече.
Никой от четиримата най-подозрителни не бе вписал „бизнесмен“ в графата „професия“. И това не означаваше кой знае какво. В доклада на Лойд за оня отдавнашен слух може и да се говори за бизнесмен, а това определение да се окаже погрешно.
След телефонно нареждане от страна на Томас в течение на предиобеда областните и селищни полицаи бяха проверили двамата Калтръп в провинцията. Единият бил открит на работното му място и очаквал да замине във ваканция със семейството си към края на седмицата. Придружили го до дома му по време на обедната почивка и проверили паспорта му. В него нямало входни или изходни визи на Доминиканската република, нито нейни печати за годините 1960 или 1961. Паспортът бил употребяван само два пъти — един път до Майорка и втори път за Коста Брава. Нещо повече, справката в местоработата му показала, че този Калтръп изобщо не е напускал счетоводния отдел на своята сапунена фабрика през януари 1961, а в щатните списъци на предприятието се водел от десет години.
Вторият човек от провинцията бе открит в някакъв хотел в Блакпул. Тъй като не носел паспорта си, той склонил да упълномощи полицията в родния си град да вземе ключа от къщата му от съседа, да отворят най-горното чекмедже на бюрото и да прегледат паспорта. И в него нямало полицейски печати от Доминиканската република, а по месторабота било установено, че е техник по пишещи машини и през 1961 година също не е напускал работа освен за лятната си почивка. Това личало от застрахователните му полици и от присъствените работни карти.
Единият от двамата Чарлс Калтръп в Лондон се оказа зарзаватчия в Катфърд и продавал зеленчуци в магазинчето си, когато влезли двама тихо говорещи мъже в костюми и пожелали да побеседват с него. Тъй като живеел над магазина си, той им показал паспорта само след няколко минути. Както и при останалите, от него не личало притежателят му да е посещавал някога Доминиканската република. Когато го попитали, зарзаватчията убедил детективите, че дори не знае къде се намира тоя остров.
Четвъртият и последен Калтръп излезе по-труден. Посоченият преди четири години в заявлението за паспорт адрес се оказа на жилищен блок в Хайгейт. Агентите на управляващата блока фирма преровили книгите си и установили, че човекът си е излязъл през декември 1960. Адрес за препращане на кореспонденцията не оставил.
Сега поне Томас знаеше второто му име. Справката с телефонния указател не даде нищо, но като използува авторитета на Специалния отдел, Томас научи от Главното управление на пощите, че някой си Чарлс X. Калтръп е имал в предишния указател телефонен номер в западната част на Лондон. Инициалите съвпадаха с тези на изчезналия Калтръп — Чарлс Харолд. Томас се обади в регистрационната служба на общината, където бе регистриран телефонният номер.
„Да“, отвърна му гласът от общината, „някой си г-н Чарлс Харолд Калтръп наистина наема апартамент на този адрес и е вписан в списъците като избирател от тази община.“
Тогава посетиха апартамента. Беше заключен и на множеството позвънявания никой не се отзова. Никой в сградата не знаеше къде е г-н Калтръп. Когато дежурната кола се върна в Скотланд Ярд, старши следователят Томас предприе нова тактика. От данъчната служба бе поискано да се провери картонът на лицето Чарлс Харолд Калтръп, живеещ на посочения адрес. Особено важно кой е неговият работодател и къде е работил г-н Калтръп през последните три години?